Носех се по течението на болката. Тънка мембрана ме задържаше на повърхността. Като насекомите, живеещи върху листата на водните растения, в действителност не допирах земята. В мен също избухваха микроскопични парези. Понякога не усещах едната си гърда, единия крак, част от рамото... бяха места по тялото ми, които Диего бе докосвал, беше мисълта за ръката му, полягаща върху мен... Анестезирах зоните, като зъб при зъболекаря.

"Да дойдеш на света

Autore: Margaret Mazzantini