„СРАМ” – бих искал да напиша тази дума на родния си език, а не на чуждия, белязан от погрешни значения и събрани накуп останки от миналото, за което настоящите носители на този език говорят без никакво разкаяние – на езика на английските господари, на който съм принуден да пиша и непрекъснато да уточнявам, допълвам и преиначавам написаното...
„ШАРАМ” – ето коя дума ми е нужна! Нима нищожната думичка „срам” може да предаде нейния пълен смисъл? Три букви: „шин”, „ре”, мим” (разбира се, написани отдясно наляво), плюс ударенията, посочващи късите гласни в съчетанието. Кратка дума, която съдържа в себе си цяла енциклопедия от смислови нюанси. Майките на Омар Хаям му забраниха да изпитва не само срам, а и смущение, поражение, безсилие, свитост, свенливост, усещането, че има отредено място в живота; тя включва и други производни на чувството, за които няма съответствия в английския език. Независимо колко бързо човек напуска една страна, той трябва да вземе със себе си някакъв ръчен багаж. Тогава нима можем да се съмняваме, че Омар Хаям (все пак разказваме за него), комуто е било забранено да усеща срам („шарам”) още от ранна възраст, продължаваше да се подчинява на забраната и през зрелите си години, да, да – дълго след като се бе отървал от влиянието на своите майки?
„Не, не можем”, ще отвърнат читателите
Коя е думата с противоположно значение? Какво остава, след като се отстрани усещането за „шарам”? Разбира се, безсрамие."

"Срам

Autore: Salman Rushdie