От очите му капеха сълзи. Той я притисна до себе си.
- Прости ми, моя любов.
Тя се усмихна.
- Всичко. Благодаря ти, че ме нарече "моя любов". Хубаво е да го чуеш, изречено наистина, преди да посрещнеш смъртта. Извърти меча, за да си сигурен, че всичко е свършило. И, Ричард, моля те, вземи последния ми дъх! Както съм те учила! Искам последният ми дъх да остане в теб.
Замаян, той доближи устните си до нейните, целуна я и дори не усети кога задвижи дясната си ръка. Не усети никаква съпротива, мечът мина през нея сякаш през дух. Усети как ръката му извива меча и пое последния й дъх.
Нежно я сложи на леглото, легна до нея и зарева неистово, без да спира да гали пребледнялото й лице.
Как само му се щеше да не го беше правил.

Autore: Terry Goodkind