Колко смешни напъни и болки,
дребни страхове и смехове!
Колко запъхтени обиколки
в сянката на ниски върхове!

Боже, как пилеем дните!..
Глухо тътне битката за бит...
Сякаш ще живеем със орлите.
Сякаш сме от мрамор и гранит.

Плащаме със мигове броени
всяка малка радост и злина...
Ще извършим подвиг
в друго време.
Или в други полувремена.

Бъдещето чакаме с охота -
все натам обръщаме чела...
Ала не е вчерашен живота:
вярва само
в днешните дела.

Autore: Георги Константинов