Неговият мирис е толкова различен от онзи на повечето хора. И това не се дължи само на терпентина. Пък и гласът му — понякога спокоен, когато отговаря на въпросите ми, но въпреки това развълнуван. В същото време той е тъжен и самотен. Мисля, че е добър художник.

Беше толкова любезен да дойде при мен край паметника. Днес краката на мосю Дидро миришеха на плесен — може би от дъжда и от гълъбите. Миризмата беше по-силна от обичайната.

Мисля, че мосю Художника не се интересува от моите гълъби. Долових го в гласа му и по начин, по който седеше — макар и на възглавничката ми. Чувствах, че му е неудобно. Трябва да го науча да ги обича като мен. Надявам се, че утре ще дойде пак. Усещам мириса на терпентин от сакото ми.

Надявам се, че не се държах твърде неразумно. Толкова рядко намирам някой, с когото да разговарям — човек, който не мисли постоянно за слепотата ми. Другите са слепи. Често изпитвам съжаление към хората, които живеят затворени в този свят, а не извън него като мен. Това е много трудно и жестоко за тях.

Autore: William Wharton