Човекът е врата, открехната
към стая за всички други хора.

“مذهل الشعور كيف تكبر قصيدتي فيما أتقلّص إنها تكبر وتأخذ مكاني تنقلب عليّ وتطردني …”

“Под кръга от тишина, описван от сокола,морето се вълнува с грохот, ярко осветен…”

“غالباً ما يحدثون ضجة كى يخيفوا الوقت بركض أسرع”

“I am carried in my shadowlike a violinin its black case”