В един момент щеше да му се наложи да признае пред света какъв е. Да признае и пред себе си, че иска да каже нещо на хората и иска те да го чуят. Дълго време неговата мантра беше „не ми пука“. Тази фраза го характеризираше като личност, позволяваше му да работи в кафене „Бразилия“ срещу минимално заплащане, да излиза с момчета, в които не беше влюбен, и да прахосва вечерите си на места като къщата на Бето. В много отношения щеше да му е по-лесно да продължи да живее както досега, да се разпилява всяка вечер в алко- холна мъгла и наркотици, да прекарва нощите си на поля- ните пред чуждите къщи, да пише просто за удоволствие, за запълване на времето, да казва на хората, че е Ричард Хардинг, завършил университет, но без работа и без перс- пектива. Естествено, не можеше да я кара така цял живот, но можеше да продължи поне през следващите няколко години. Междувременно щеше да се наслаждава на утехата от „не ми пука“ и на естетическата свобода, присъща за живота, изпълнен с невъздържаност от всякакъв род.
Andrew PorterАко не беше толкова мил, толкова внимателен, тя отдавна щеше да го е оставила, много преди нещата да станат сериозни, но нежността му я обезоръжава и я задържа. Кадънс имаше нужда от тази нежност, защото дълго време бе живяла без нея.
Andrew PorterStichwörter: relationship tenderness bulgarian
Неспособността да се доверява на другия беше основен недостатък в характера му, наследен от неговия баща, той му бе предаден по кръвен път. Ако Лорна казва истината, естествено, че ще го мрази за разпита му, но как да бъде сигурен? Незнанието го побъркваше и изкарваше на бял свят чудовището в него.
Andrew PorterStichwörter: love trust bulgarian
– Хората са слаби – каза є накрая. – Колкото повече раста, толкова по-ясно го осъзнавам.
Andrew PorterТой се опитва да си спомни кога за последно бе изпитал към Кадънс онази страст, която навремето го караше да спре асансьора между етажите, да я обладае на задната седалка на колата или в тоалетната на ресторанта; страст, заради която бе прекъсвал работни срещи, бе се връщал по-рано от работа или изобщо не бе ходил, преструвайки се на болен. Как е възможно, мисли си той, жената срещу него да е същата, с която бе правил любов с часове и на която се бе обаждал по три-четири пъти на ден, за да може да избута някак работата? Същата, заради която веднъж хвана само- лета за Амстердам ей така, просто защото тя беше там и му липсваше? Какво се бе променило оттогава, коя бе причината двамата да не могат да останат повече от минута в една и съща стая, без да се скарат?
Andrew PorterКак щяха да сумират живота му, когато всичко свършеше? Какво щяха да кажат за него? В началото той се бе интересувал само от своите сгради, после само от Кадънс, а по-късно само от децата, но какво щеше да му остане накрая? С какво щяха да го запомнят? Изведнъж мислите за бъдещето го притискат, изпъл- ват го с мрачни предположения и тъжни картини. Докато кара към дома, се сеща за лекарската забрана да пие ал- кохол, за вредата, която може да причини на здравето му, за броя на годините, които му остават. Толкова дълго бе живял нехайно, като двайсет и три годишен хлапак, че то- ва вече бе започнало да му се вижда напълно нормално. Но в себе си знае, че както я е подкарал, ще бъде истински късмет, ако достигне възрастта на баща си и успее да види децата си зрели хора.
Andrew PorterДокато минава покрай магазините на булевард „Монтроуз“, гневът є нараства и напира да изригне. Как е въз- можно да стигнат дотук? Как допусна ситуацията да излезе от контрол? Ако не беше направила същото на възрастта на Клоуи, ако не бе избягала от родителите си и не бе зарязала колежа, за да се омъжи за Елсън, можеше и да се чуди защо дъщеря є върши всичко това. Но тя бе сторила същото и част от нея разбира, разбира повече, отколкото є се иска да си признае. Разбира как може да те омагьоса едно момче, когато си на двайсет и една, и колко лесно ти изглежда да зарежеш всичко заради любовта. Можеше ли да я обвинява? Можеше ли да вини дъщеря си, че прави същото като нея навремето?
Andrew PorterТази нощ, докато заспиваше, Клоуи си мислеше, че ако трябваше да избира между родителите си и Раджа, би избра- ла Раджа. Тук нямаше място за колебание. Колкото и да є е трудно да се откаже от майка си, баща си, приятелите и живота в Америка, тя е готова да жертва всичко, без да съжалява, само за да е с него. И знае, че той би направил същото. Нали това беше любовта? Това беше любовта в абсолютното си проявление. Иначе не би било любов. Не би било абсолют. И ако това бе изпитание, божествена проверка на любовта є към него, тя нямаше да се провали.
Andrew Porter« erste vorherige
Seite 2 von 2.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.