…и че тук се намира първата европейска станция за благородно човековъдство, че националсоциалистическата партия тук била постигнала за първи път кръстосване на благородна кръв на немски девойки с тази на пълнокръвни войници, както от Heerswaffe, така и от Eseswaffe, и всичко това на научна основа, тук всеки ден се осъществявало не само националсоциалистическо съвкупление, съвсем истинско, така, как то са го правели здравата древните германци, но главното било, че бъдещите родилки носели в утробата си новите хора на Европа, тук те щели да дойдат на бял свят и след година да се пръснат по Тирол, Бавария и Шварцвалд, или край моретата, за да може там в яслите детските градини да се продължи с възпитанието на новия човек, разбира се, вече без майките, а под надзора на новия тип училище.
Bohumil HrabalТа както си лежах гол и зяпах в тавана, а блондинката лежеше до мен и също гледаше тавана, внезапно скочих, грабнах божурите от вазата, окъсах венчелистчетата им и ги посипах върху корема на госпожицата, беше тъй прекрасно, та чак сам се изумих, а госпожицата се надигна и също се загледа в корема си, ала листенцата почнаха да падат и аз я побутнах нежно назад, нека си лежи, откачих от куката огледалото и го нагласих така, че госпожицата да може да се любува на корема си, колко е прекрасен, обсипан с прецъфтели листенца от божур, и викам, ще бъде прекрасно, всеки път като дойда, във вазата да има цветя, ей така ще ти украсявам коремчето, тя рече, че такова нещо още не й се било случвало, такава почит към нейната красота, и ми вика още, че се била влюбила в мен заради тези цветя, а аз казах, колко красиво ще е по Коледа, като накъсам елхови клонки и украся коремчето й с тях, а тя вика, че още по-прекрасно ще е, ако я украся с бял имел, а най-добре ще бъде, и то трябва да се уреди час по-скоро, на тавана над леглото да има огледало, за да се гледаме, както си лежим, и най-вече колко е красива тя, когато е гола с венец около рунтавелката й, венец, който ще се сменя според сезона и цветята, характерни за съответния месец, колко красиво ще е, като я украся с маргаритки и момини сълзи, или с хризантеми, димитровчета и с пъстри есенни листа… и станах аз и запрегръщах сам себе си, чувствах се толкова висок, като си тръгвах и дадох двеста крони, но тя ми ги върна, аз обаче ги сложих на масата и излязох, и имах чувството, че съм висок метър и осемдесет, подадох и на госпожа Райска сто крони през прозорчето, откъдето се бе надвесила и ме гледаше през очилата си… излязох навън в нощта, небето над тъмните улички бе осеяно със звезди, но аз виждах единствено всички ония омайничета, и кокичета, и иглики по целия корем на русокосата госпожица, вървях и с всяка крачка все повече се радвах на себе си, как може да ми хрумне тази идея, да я гарнирам като поднос с шунка със зеленчуци, да гарнирам така прекрасния женски корем с космато хълмче по средата, и тъй като знаех доста за цветята, продължавах да си мечтая и обличах голата златокоска с очиболец, венчелистчета от лалета и перуники, и си казвах, че има още много какво да се измисли, щото туй развлечение ще мие през цялата година, с пари може да се купи не само красива девойка, но с пари може да се купи и поезия.
Bohumil Hrabal…Шефът обаче никога не ми прости, че получих онзи орден и лентата през гърдите, и гледаше през мен, сякаш ме нямаше, въпреки че аз си докарвах такива пари, че с тях покривах вече целия под, всеки трети месец отнасях цял под, застлан със стотачки крони, в заложната банка, защото си бях наумил, че ще стана милионер, че ще бъда равен с всички, и че после ще наема или ще си купя малък хотел, малко къщенце някъде в Чешкия рай, че ще се оженя, ще си намеря богата булка и нейните и моите пари заедно ще ме направят уважаван мъж, като всички останали хотелиери, и че дори ако не ме признават като човек ще бъдат длъжни да ме признаят като милионер, собственик на хотел и имоти, че ще им е съдено да се съобразяват с мен…
Bohumil Hrabal...гърдите ми се изпълниха с такава радост, че неочаквано и за мен самия запях, подхванах несмело, защото цял живот не бях пял, цял живот не ми беше дошло отвътре ни веднъж да запея, през всичките тези десетилетия и през ум не ми беше минавало , че може и да запея… […] сякаш с песента, абе каква ти песен, по-скоро крясъци някакви, за които си въобразявах, че са песен, нищо повече от воя на кучето, та сякаш с това пеене изсипвах от себе си кутийки и чекмеджета, пълни с пропаднали полици, ненужни писма и пощенски картички, че от устата ми се отвяват нанякъде късчета от скъсани стари плакати, […] късчета от всичко, настанило се в човека като цигарен дим и катран в дробовете на пушач.
Bohumil HrabalIf a book has anything to say, it burns with a quiet laugh, because any book worth its salt points up and out of itself.
Bohumil HrabalStichwörter: reading
виждах останки от малки електроцентрали е миниатюрни турбини, електроцентралки, изработени от ръцете на работниците, които са секли гората, държави, които са живели тук и са били принудени да заминат… че е трябвало да заминат, че са изселени като ония богаташи, като ония, които движеха голямата политика, познати ми до болка, високомерни и безцеремонни, самодоволни и брутални, преливащи от гордост, която в крайна сметка ги съсипа, това разбирах, ала не разбирах защо е трябвало да си заминат и тези скромни работнически ръце, на чието място сега тук никой не работеше, мислех си, че е жалко за тези хора, които са имали единствено тежкия си труд в горите и малките нивички по склоновете, работници, които никога не са имали време да бъдат безочливи и горделиви, които сигурно са били хора покорни, защото на това ги е научил животът, в който сега аз надничах и срещу който бях тръгнал.
Bohumil HrabalАз стоях между коловозите и усещах как някой ме гледа, обърнах се и в отвореното прозорче на мазето видях очите на госпожа началничката, там, в тъмното, тя хранеше гъсока си и ме гледаше. Аз обичах госпожа началничката, тя обичаше надвечер да седне в канцеларията, плетеше голяма покривка за маса и от нейната плетка струеше тишина, под пръстите й се появяваха нови и нови цветя и птици, на телеграфната маса тя поставяше малка книжка и надничаше в нея да види как се събират нишките в следващите фигури, сякаш свиреше на цитра и четеше нотите. Но всеки петък тя екзекутираше зайци, вземаше от зайчарника едно зайче, притискаше го между краката си, а после забиваше във врата му тъп нож и почваше да коли животинчето, което пищеше, пищеше дълго, после гласчето му започваше да стихва, но госпожа началничката гледаше точно така, сякаш плетеше голямата покривка. Казваше, че когато кръвта на заека изтича бавно, месото му е много по-вкусно и крехко Отсега виждах как ще заколи големия гъсок, ще го яхне както кон, ще притисне оранжевата му човка към гърлото , както се затваря джобно ножче, първо грижливо ще му скубе перата отзад, после кръвта му ще тече в тенджерата, птицата ще отмалява, докато се отпусне напълно, госпожа началничката ще се дръпне и е клечи, подпряла задник на петите си.
Bohumil HrabalЗначи, наистина не сте били с жена – каза тя и се засмя, имаше трапчинки като Маша, а очите й блеснаха, сякаш бе изпитала някаква радост или бе намерила скъпоценност, с пръсти започна да потупва косите ми, сякаш бях пиано, после погледна затворената врата към канцеларията и се наведе над масата, смъкна шишето и шумно духна лампата, напипа ме и ме поведе към дивана на господин началника, извърна се и ме смъкна върху себе си, и беше много нежна с мен, все едно че отново бях станал малък и мама ме обличаше и събличаше, позволи ми да й помогна да си вдигне полата, а после усетих как разтвори крака, стъпи с тиролските си обувки на дивана на господин началника, и аз изведнъж се оказах слепен с Виктория, така както бях слепен на снимката с моряшкото костюмче със снимката на Маша, и ме обгърна светлина, която ставаше все по-силна, аз непрекъснато се изкачвах, земята се тресеше, чуваше се тътен и грохот, имах чувството, че те не идват нито от мене, нито от тялото на Виктория, а отвън, че цялото здание се тресе из основи, прозорците дрънчат, чувах как в чест на моето славно и успешно влизане в живота зазвъняха и телефоните, телеграфите от само себе си започнаха да чукат морзови знаци, както се случва в гаровите канцеларии по време на буря, струваше ми се, че гълъбите на господин началника всички до един гукат, че и небето полита нагоре и пламва с цветовете на огъня, зданието на гарата отново се разтресе, основите му се разклатиха... А после почувствах как тялото на Виктория се изви в дъга, чувах как подкованите й обувки се впиват в тапицерията, чувах как се къса платът, къса се безспир, и някъде чак от ноктите на ръцете и краката ми към мозъка рукна ликуваща кръв, всичко изведнъж стана бяло, после сиво, сякаш се отливаше гореща вълна и ставаше студена, а в гърба си усетих приятна болка, сякаш някой бе забил в него зидарска кука.
Bohumil Hrabal« erste vorherige
Seite 4 von 4.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.