It is not only by dint of lying to others, but also of lying to ourselves, that we cease to notice that we are lying.
Marcel ProustStichwörter: self-deception dishonesty
It is almost impossible to understand the extent to which upheaval agitated, and by that very fact had temporarily enriched, the mind of M. de Charlus. Love in this way produces real geological upheavals of thought. In the mind of M. de Charlus, which only several days before resembled a plane so flat that even from a good vantage point one could not have discerned an idea sticking up above the ground, a mountain range had abruptly thrust itself into view, hard as rock--but mountains sculpted as if an artist, instead of taking the marble away, had worked it on the spot, and where there twisted about one another, in giant and swollen groupings, Rage, Jealousy, Curiosity, Envy, Suffering, Pride, Astonishment, and Love.
Marcel ProustStichwörter: love
Ce lucru mai obisnuit decat minciuna, fie ca e vorba sa ascunzi de pilda slabiciunile zilnice ale unei sanatati despre care vrei sa se creada ca e robusta, sa ascunzi un viciu, sau sa te indrepti fara sa jignesti pe nimeni, spre locul pe care il preferi? E instrumentul de conservare cel ami necesar si cel mai intrebuintat.
Marcel ProustI wondered whether music might not be the unique example of what might have been - if the invention of language, the formation of words, the analysis of ideas had not intervened - the means of communication between souls.
Marcel ProustAnd even before my brain, lingering in consideration of when things had happened and of what they had looked like, had sufficient impressions to enable it to identify the room, it, my body, would recall from each room in succession what the bed was like, where the doors were, how daylight came in at the windows, whether there was a passage outside, what I had had in my mind when I went to sleep, and had found there when I awoke.
Marcel ProustStichwörter: rememberance-of-things-past
Memory, instead of being a duplicate, always present before one's eyes, of the various events of one's life, is rather a void from which at odd moments a chance resemblance enables ones to resuscitate dead recollections, but even then, there are innumerable little details which have not fallen into that potential reservoir of memory, and which will remain for ever unverifiable.
Marcel ProustStichwörter: past insightful memory
Pero de pronto lo recordé, las irreductibles asperezas de un mundo inhumano se aniquilaron mágicamente; las sílabas del verso llenaron luego la medida de un alejandrino; lo que el verso tenía de sobra se desprendió con tanta facilidad y tan ágilmente como una pompa de aire que sale a estallar a la superficie del agua. Y, en efecto, aquella enormidad con que yo había luchado no era más que una sola sílaba.
Marcel ProustI was so much in the habit of having Albertine with me, and now I suddenly saw a new aspect of Habit. Hitherto I had regarded it chiefly as an annihilating force which suppresses the originality and even the awareness of one's perceptions; now I saw it as a dread deity, so riveted to one's being, its insignificant face so incrusted in one's heart, that if it detaches itself, if it turns away from one, this deity that one had barely distinguished inflicts on one sufferings more terrible than any other and is then as cruel as death itself.
Marcel ProustStichwörter: loss change routine habit
Art is not alone in imparting charm and mystery to the most insignificant things; pain is endowed with the same power to bring them into intimate relation with ourselves.
Marcel ProustНо - и това, което следва, ще го покаже дори по-ясно, както много епизоди дотук вече го намекваха - фактът, че нашият интелект не е най-дълбокият, най-мощният, най-подходящият инструмент за достигане до истината, е само една причина от многото, която подтиква да се започне с интелекта, а не с несъзнателната интуиция, една създадена наготово вяра, изразяваща се в предчувствия. Животът е това, което малко по малко, случай след случай ни позволява да видим, че най-важното за нашите сърца или умове ние го научаваме не от разума, а от други сили. И тогава самият интелект признава тяхното превъзходство, предава се пред тях чрез мислене и се съгласява да стане техен сътрудник и слуга. Експериментална вяра! Изглеждаше ми, че непредвиденото нещастие, с което се борех, бе също нещо, което аз вече познавах (понеже знаех за приятелството на Албертин с двойка лесбийки), защото го бях прочел в много знаци, в които (въпреки противоположните твърдения на моя разум, основаващи се на изказванията на Албертин) аз успях да различа досадата, неохотата, с които тя трябваше да живее в това състояние на подчинение, знаци, които така често ми изглеждаха писани сякаш с невидимо мастило зад нейните тъжни, покорни очи, върху нейните бузи, внезапно пламнали с неосъзната червенина, в звука на прозореца, който внезапно беше отворен. Несъмнено аз не се бях осмелил да ги проуча напълно или да си оформя представата за нейното внезапно заминаване. Аз си бях мислел, докато ума ми бе в състояние на равновесие благодарение на присъствието на Албертин, само за заминаване, инициирано от мен самия на неопределен ден, т.е. ден, разположен в несъществуващо време; следователно аз просто илюзорно си мислех за заминаване, също както хората си представят, че не ги е страх от смъртта, когато са в добро здраве и всъщност не правят нищо повече от това да въведат една чисто негативна представа в представата си за чудесно здравословно състояние, което приближаването на смъртта, разбира се, ще промени. Заедно с това, идеята за заминаване на Албертин по нейна инициатива можеше да се появи хиляди пъти в ума ми, в най-ясната, най-ярко дефинирана форма, без да подозирам нищо повече от това, че по отношение на мен самия, т.е. в действителност, това заминаване би било едно безпрецедентно, ужасяващо, непознато нещо, едно съвсем ново нещастие. Аз бих могъл да продължа да мисля за това заминаване (ако го бях предвидил) непрестанно, без всички тези мисли, от край до край, да имат каквато и да е връзка, не само като интензивност, но и като родство, с невъобразимия ад, настанал след открехнатата от Франсоаз завеса при думите: "Г-ца Албертин е заминала".
Marcel Proust« erste vorherige
Seite 29 von 48.
nächste letzte »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.