Nadie parece haber caído en cuenta de que si la existencia es absurda, lograr en ella un éxito brillante no tiene más valor que fracasar por completo.
Muriel BarberyStichwörter: humor philosophy-of-life
Как да опиша огромната радост от този момент. Гледаме сестрите Мунаката на голям екран, в приятен полумрак, хапваме глутоф и пием горещ чай на малки блажени глътки. От време на време Какуро спира филма и коментираме безразборно камелиите върху мъха на храма и съдбата на хората, когато животът е много тежък. На два пъти отивам да поздравя моя приятел Моцарт и се връщам в залата като в топло и меко легло.
Миг извън времето и във времето... Кога за първи път изпитах това приятно отпускане, което е възможно само ако сте двама? Спокойствието, което изпитваме, когато сме сами, нашата самоувереност, родена от ведростта на самотата, няма нищо общо със съпричастието, съзерцанието и съзвучието, което изживяваме с другия, когато ни е съучастник... Кога за първи път изпитах този щастлив покой в присъствието на мъж?
Днес ми беше за първи път.
Трябва да кажа, че господин Артенс е истински лош човек. Татко например е само хлапак, който се прави на досаден възрастен. Но Артенс е първокласен злобар. Като казвам „лош”, не подразбирам злонамерен, жесток или деспотичен, макар че донякъде е и това. Не, когато казвам наистина лош човек, имам предвид, че той до такава степен е унищожил всичко хубаво в себе си, че е като труп, макар и още жив. Защото истински лошите хора ненавиждат всички, но най-вече себе си. Не усещате ли, когато някой се ненавижда? Това го кара да изглежда мъртъв, въпреки че е жив, кара го да притъпява лошите, но и добрите чувства, за да не изпитва погнуса от това, което е.
Muriel BarberyТа ето каква е дълбоката ми мисъл за днешния ден: за първи път срещам някого, който търси хората и вижда отвъд тях. Може да изглежда банално, но все пак мисля, че е дълбоко. Никога не прозираме отвъд нашите убеждения и, нещо по-лошо, отказали сме се от срещата с другия, срещаме само себе си, без да се познаем в тези постоянни огледала. Ако го разберем, ако осъзнаем, че винаги гледаме само себе си в другия, че сме сами с пустинята, ще полудеем....
... Моля съдбата да ми предостави шанса да виждам отвъд себе си и да срещна някого."
"Елегантността на таралежа
За какво служи изкуството? За да ни даде кратка, но блестяща илюзия за камелия, отваряйки във времето емоционална пукнатина, която не може да се сведе до животинската логика. Как се ражда изкуството? От способността на ума да извайва областта на чувствата. Какво прави изкуството за нас? То оформя и придава видимост на емоциите ни и заедно с това им поставя печата на вечността, който носят всички творби, съумели чрез особена форма да въплътят всеобщността на човешките афекти.
Muriel BarberySo here is my profound thought for the day: This is the first time I have met someone who seeks out people and who sees beyond. That may seem trivial but I think it is profound all the same. We never look beyond our assumptions and, what's worse, we have given up trying to meet others; we just meet ourselves. We don't recognize each other because other people have become our permanent mirrors. If we actually realized this, if we were to become aware of the fact that we are only ever looking at ourselves in the other person, that we are alone in the wilderness, we would go crazy. When my mother offers macaroons from Chez Laduree to Madame de Broglie, she is telling herself her own life story and just nibbling at her own flavor; when Papa drinks his coffee and reads his paper, he is contemplating his own reflection in the mirror, as if practicing the Coue method or something; when Colombe talks about Marian's lectures, she is ranting about her own reflection; and when people walk by the concierge, all they see is a void, because she is not from their world.
As for me, I implore fate to give me the chance to see beyond myself and truly meet someone.
وقتی به بازی "گو" فکر می کنم ... بازی زیبایی که هدفش احداث قلمرو تازه است ، به طور قطع چیزی زیباست. ممکن است در جریان آن مرحله هایی از پیکار وجود داشته باشد ولی این پیکار وسیله ای در خدمت یک هدف است : زندگی بخشیدن به قلمروهای به تصرف در آمده. یکی از بالاترین موفقیت بازی "گو" این است که ثابت می کند برای بُردن، باید زندگی کرد ولی همین طور اجازه داد که دیگری هم زندگی کند. آن کسی که خیلی آزمند است بازی را خواهد باخت. بازی "گو" یک بازی ظریف توازن است که درجریان آن باید ، بی آن که حریف نابود شود ، امتیاز به دست آورد. سرانجام، زندگی و مرگ در آن نتیجه های ساختاری است که خوب باید بنا شده باشد. این همان حرفی است که یکی از شخصیت های تانی گوچی می زند: تو زندگی می کنی ، تو میمیری ، این ها نتایج اند. این یک ضرب المثل باز ی"گو" و یک ضرب المثل زندگی است.
زندگی کردن ، مردن : این چیزی نیست جز نتایج آن چیزهایی که انسان بنا کرده است. آن چه در شمار می آید درست بنا کردن است. بنابراین، برای خودم الزام جدیدی برقرار کردم. می خواهم از خراب کردن و از ساختار انداختن دست بکشم ، م یخواهم همتم را در ساختن به کار بگیرم.
Teď už vím, co člověk musí prožít předtím, než umře. Tedy: můžu vám to říct. Před smrtí člověk musí prožít, jak se déšť promění ve světlo.
Muriel BarberyStichwörter: ježka
Pensando en eso esta noche, con el corazón y el estómago hechos papilla, me digo que al fin de cuentas quizá sea eso la vida: mucha desesperación pero también algunos momentos de belleza donde el tiempo ya no es igual. Es como si las notas musicales hicieran una suerte de paréntesis en el tiempo, una suspensión, otro lugar aquí mismo, un siempre en el jamás.
Si, eso es, un siempre en el jamás.
They didn't recognize me," I say.
I come to a halt in the middle of the sidewalk, completely flabbergasted.
"They didn't recognize me," I repeat.
He stops in turn, my hand still on his arm.
"It is because they have never seen you," he says. "I would recognize you anywhere.
Stichwörter: romance-love
« erste vorherige
Seite 23 von 25.
nächste letzte »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.