OK, publishing a book and releasing a movie is all very well, but Tottenham beating Man. U. 3-2... priceless.
Salman RushdieStichwörter: books film sport 2012 twitter midnight-s-children association-football joseph-anton manchester-united-fc tottenham-hotspur-fc
Rage made you the creature of those who enraged you, it gave them to much power. Rage killed the mind...
Salman RushdieA comfortable prison was still a prison.
Salman RushdieHe returned to Cambridge feeling, at the ripe old age of twenty, that life was passing him by.
Salman Rushdie„Много млади хора напускат дома си, за да търсят себе си; аз трябваше да прекосявам океани, за да изляза от майчината си утроба. Избягах, за да се родя. Но подобно на дългогодишен пушач, успял да се откаже от този си навик, така и не можах да забравя вкуса на цигарата, както и удоволствието от поглъщането на нейния дим. Представете си изисканото, лудо по ритуалите (и, разбира се, по бракосъчетанията) превзето общество по времето на Джейн Остин, пренесено в зловонния, тъй обичан от Дикенс Лондон, гъмжащ от случайности като загнила риба от червеи; смесете всичко това в един коктейл с бира и арак, добавете малко пурпурна боя, цинобър, кармин и лайм, подправете го с мошеници и сводници и ще получите нещо подобно на приказния град, в който израснах. Да, напуснах го, не отричам, ала няма да се уморя да повтарям, че той бе дяволски прекрасен.”
„Земята под нейните нозе
„Сексът, високите сгради, шоколадът, заседналият живот, диктатурата, расизмът – това са лоши неща! Не, au contraire! (Напротив) Безбрачието разрушава мозъка, високите сгради ни доближават до Бог, изследванията показват, че блокче шоколад на ден значително подобрява успеха на учениците, физическите упражнения убиват, тиранията е част от нашата култура, така че ще съм много благодарен, ако вие с вашите империалистически идеи се постараете да стоите по-далече от мен, а колкото до расизма, хайде да не си четем проповеди, а да назоваваме нещата с истинските им имена, вместо да ги замитаме под мръсния килим. Този екстремист е умерен! Това универсално право има своята културна специфика! Онази обрязана жена е щастлива в своята културна среда! А аборигените – какво варварство! Снимките не лъжат. Това е фотомонтаж! Свобода на пресата! Да се забрани дейността на наглите журналисти! Романът е мъртъв! Честта е мъртва! Бог е мъртъв! А-а-а-а-а, всички те са живи и ще се доберат до нас! Това е изгряваща звезда! Не, това е падаща звезда! Вечеряхме в осем! Не, в девет! Дойде тъкмо навреме! Не, закъсня! Изтокът е Запад!Горе значи долу! „Да” означава „не”! Вътре е вън! Лъжата е истина!Омразата е любов! Две по две е пет! Всичко е за добро в този най-добър от всички останали светове свят.”
"Земята под нейните нозе
„СРАМ” – бих искал да напиша тази дума на родния си език, а не на чуждия, белязан от погрешни значения и събрани накуп останки от миналото, за което настоящите носители на този език говорят без никакво разкаяние – на езика на английските господари, на който съм принуден да пиша и непрекъснато да уточнявам, допълвам и преиначавам написаното...
„ШАРАМ” – ето коя дума ми е нужна! Нима нищожната думичка „срам” може да предаде нейния пълен смисъл? Три букви: „шин”, „ре”, мим” (разбира се, написани отдясно наляво), плюс ударенията, посочващи късите гласни в съчетанието. Кратка дума, която съдържа в себе си цяла енциклопедия от смислови нюанси. Майките на Омар Хаям му забраниха да изпитва не само срам, а и смущение, поражение, безсилие, свитост, свенливост, усещането, че има отредено място в живота; тя включва и други производни на чувството, за които няма съответствия в английския език. Независимо колко бързо човек напуска една страна, той трябва да вземе със себе си някакъв ръчен багаж. Тогава нима можем да се съмняваме, че Омар Хаям (все пак разказваме за него), комуто е било забранено да усеща срам („шарам”) още от ранна възраст, продължаваше да се подчинява на забраната и през зрелите си години, да, да – дълго след като се бе отървал от влиянието на своите майки?
„Не, не можем”, ще отвърнат читателите
Коя е думата с противоположно значение? Какво остава, след като се отстрани усещането за „шарам”? Разбира се, безсрамие."
"Срам
Така нареченият „ислямски фундаментализъм”, т.е. мюсюлманските догми, които пронизват всички сфери на живота, в Пакистан се насаждат не „отдолу” а „отгоре”. Всеки диктаторски режим използва религиозните постулати в своя собствена полза. Народът уважава високопарните думи, не всеки ще се осмели да им възрази, защото ще излезе, че се обявява против Вярата. Ето как религията подкрепя диктаторите – въоръжава ги със силни и величави думи. А простият народ няма веднага да забележи, че тези думи вече са опозорени, осквернени и осмяни.
Но управниците продължават да ги предлагат на вниманието му, докато накрая на хората им призлее. И тогава вярата във Вярата изчезва и това засяга не само богопослушанието, а и самата религия като основа на държавата. Изгонват диктатора и става ясно, че заедно с него са прогонили и Бог – митът, с който държавата е прикривала своята дейност, е развенчан. И страната трябва да направи избора си: или хаос и разпад, или нова диктатура. Впрочем съществува и трета възможност и аз няма да я изключа, защото не съм чак такъв песимист. Тя се състои в това, че на мястото на стария мит идва нов. Или по-точно три нови мита, които винаги са ни под ръка: свобода, равенство, братство.
Силно ви ги препоръчвам.
Децата, въпреки че бяха магични, не бяха с имунитет срещу своите родители, и когато предразсъдъците и мирогледът на възрастните започнаха да превземат мозъците им, открих децата от Махараштра, мразещи гуджаратци, и светлокожи северняци да ругаят дравидските „чернилки”. Имаше религиозни съперничества и класите влязоха в нашите съвещания. Богатите деца вирнаха носове заради присъствието им в такава скромна компания. Брахмините започнаха да се чувстват неудобно , че позволяват дори на мислите си да се докосват до мислите на недокосваемите, докато сред онези със скромен произход натискът на бедността и комунизма започнаха да стават очевидни... и на всичко отгоре имаше и сблъсъци на лична основа , и стотици шумно свади , които са неизбежни в парламент, съставен изцяло от недорасли изчадия.”
"Среднощни деца
He was learning that to win a fight like this, it was not enough to know what one was fighting against. That was easy. He was fighting against the view that people could be killed for their ideas, and against the ability of any religion to place a limiting point on thought. But he needed, now, to be clear of what he was fighting for. Freedom of speech, freedom of the imagination, freedom from fear, and the beautiful, ancient art of which he was privileged to be a practitioner. Also skepticism, irreverence, doubt, satire, comedy, and unholy glee. He would never again flinch from the defense of these things. p. 285
Salman RushdieStichwörter: freedom-of-speech
« erste vorherige
Seite 34 von 43.
nächste letzte »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.