Az életnek, a szerelemnek, a könyvtáraknak nincs jövőjük.
Vladimir NabokovA jövő azonban mit sem törődik érzéseinkkel és fantáziálásunkkal. A jövő minden pillanatban a szétágazó lehetőségek végtelenje.
Vladimir NabokovMy solemn exasperation was to her the silence of love.
Vladimir Nabokovlo ofensivo no suele ser más que un sinónimo de lo insólito. Una obra de arte es, desde luego, siempre original; su naturaleza misma, por lo tanto, hace que se presente como una sorpresa más o menos alarmante.
Vladimir NabokovСпомням си някои такива минути - да ги наречем айсберги в рая, - когато, наситил се на нея, отмалял от баснословните, безумни усилия, безволно отпуснал се под лазурната ивица напряко на тялото си, понякога я затварях в своите прегръдки със сподавения стон на човешка (най-сетне!) нежност.
Кожата й лъщеше в неоновия лъч, който проникваше през жалузите от двора на мотела, сажденочерните й ресници се слепваха; сивите й без усмивка очи изглеждаха по-безучастни отвсякога - тя смешно напомняше за малка пациентка, неотърсила се още напълно от наркозата след много сериозна операция; и тогава нежността ми преминаваше в срам и ужас, утешавах и лелеех сиротната, лекичка Лолита върху мраморните си гърди и с ръмжене заравях лице в топлите й къдри, галех я наслуки и като Лир молех за благословията й, а на самия връх на тази страдалчески безкористна нежност (в мига, когато душата ми се въздигаше над нейната голота и бе готова да се разкае) внезапно, с отвратителна подигравка желанието се надигаше отново... "Ах, не!" - мълвеше Лолита, извила с въздишка очи към небето, и в следващата минута и нежността, и лазурният лъч - всичко рухваше.
Stichwörter: passion shame tenderness
Hay dos clases de memoria visual: con una, recreamos diestramente una imagen en el laboratorio de nuestra mente con los ojos abiertos (y así veo a Annabel, en términos generales tales como «piel color de miel», «brazos delgados», «pelo castaño y corto», «pestañas largas», «boca grande, brillante»); con la otra, evocamos instantáneamente con los ojos cerrados, en la oscura intimidad de los párpados, el objetivo, réplica absolutamente óptica de un rostro amado, un diminuto espectro de colores naturales (y así veo a Lolita).
Vladimir NabokovMientras mi cuerpo sabía qué anhelaba, mi espíritu rechazaba cada clamor de mi cuerpo. De pronto me sentía avergonzado, atemorizado; de pronto tenía un optimismo febril. Los tabúes me estrangulaban.
Vladimir NabokovI find it inordinately hard to speak about my other brother. He is a mere shadow in the background of my richest and most detailed recollections. It is one of those lives that hopelessly claim a belated something--compassion, understanding, no matter what--which the mere recognition of such a want can neither replace nor redeem.
Vladimir NabokovChildren of her type contrive the purest philosophies. Ada had worked out her own little system. Hardly a week had elapsed since Van’s arrival when he was found worthy of being initiated in her web of wisdom. An individual’s life consisted of certain classified things: "real things" which were unfrequent and priceless, simply "things" which formed the routine stuff of life; and "ghost things," also called "fogs," such as fever, toothache, dreadful disappointments, and death. Three or more things occurring at the same time formed a "tower," or, if they came in immediate succession, they made a "bridge." "Real towers" and "real bridges" were the joys of life, and when the towers came in a series, one experienced supreme rapture; it almost never happened, though. In some circumstances, in a certain light, a neutral "thing" might look or even actually become "real" or else, conversely, it might coagulate into a fetid "fog." When the joy and the joyless happened to be intermixed, simultaneously or along the ramp of duration, one was confronted with "ruined towers" and "broken bridges.
Vladimir NabokovStichwörter: life things perfect bridges fog nabakov real-things towers
Das Zitat auf Deutsch anzeigen
Das Zitat auf Französisch anzeigen
Das Zitat auf Italienisch anzeigen
Literature was not born the day when a boy crying "wolf, wolf" came running out of the Neanderthal valley with a big gray wolf at his heels; literature was born on the day when a boy came crying "wolf, wolf" and there was no wolf behind him.
Vladimir NabokovStichwörter: writing
Das Zitat auf Deutsch anzeigen
Das Zitat auf Französisch anzeigen
Das Zitat auf Italienisch anzeigen
« erste vorherige
Seite 68 von 68.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.