‎"Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото.

“„И в просъница мисля – как става така, че часовете се влачат, а времето лети?”

“Крача в мократа трева по-нататък и виждам изоставената съборена плевня.Пропадна…”

“Мълча. Кога най-после ще светне зелено?”

“Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влю…”