Човек не бива и не може да живее само за себе си.

“Имаше той още една опора, докато трепереше от слабост тялото му — Ния. Чуждата,…”

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

“— Седни… Седни тук, до мене. — Той седна, а ръката му остана в двете й ръце. Тя…”

“Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.”