Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!

“Старата жена си помисли за миг: „Те секогаш се втурват тъй към майка си… децата…”

“— Седни… Седни тук, до мене. — Той седна, а ръката му остана в двете й ръце. Тя…”

“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прого…”

“Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори,…”