Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!

“Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава... Това знайме ние за робс…”

“По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични …”

“Тя оставяше къщната врата отворена, после запалваше ламбата на оджака. Никой ве…”

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.”