... чистотата, която трепти в тебе като слънчев лъч върху прясно измит дървен под на празна стая.

“Когато човек общува от разстояние, намира малко думи, които много да означават …”

“Тук ликуваше светлината. Беше заслепително, умопомрачително от щастието, което …”

“Помниш ли както ти разказах, момичко, за листото и за дървото. Кога носеше лист…”

“Един-единствен път насред голяма зелена поляна – бях малко по-висока от тревата…”