Разминаваха се, всеки хукнал подир медената питка на желанията си.

“В края на краищата всяка жена помни прекрасно мъжете, с които се е забравяла...”

“... зарадва му се като ръжда на желязо.”

“Заровените въглища повече парят, да знаеш ...”

“Ама туй нещо, дето хората му викат щастие, не може да трае цял живот ...Човек н…”