Аз наистина зная, че нищо не зная – и това ми носи в голяма степен удовлетворение. В смисъл че съм наясно поне по този въпрос. Вместо да ги зная, нещата ги чувствам. В редки случаи, когато съм изпаднала в почти трансовото състояние да пиша – усещам писането да приижда от всички посоки едновременно като знание на чувствата.
Керана АнгеловаТази нощ сънувах Годо. Изобщо не лъжа. И понеже, както знаем, той не пристига – по-точно е да се каже, че сънувах как очаквам Годо. Разминавам се с разни хора, ходя по разни улици и се оглеждам, обръщам се назад, а онзи не идва и не идва.
Не знам нито кой е, нито какъв е, само вървя насам-натам с усещането, че развивам сюжет. Ама работа! Дали пък неусетно литературата не ни е обсебила също толкова, колкото действителният живот, та иреалното, което ни изпълва нощем, успява да създаде сюжетни… състояния.
Не мога да говоря публично така, както пиша насаме. Мислите ми сякаш не се раждат в собствения ми мозък, а излизат наготово от белотата на празния лист. От вътрешността му. Може би трябва да пробвам: когато говоря пред много хора, да държа в ръцете си празен бял лист – вместо тренажор за концентрация. И с въображаемия извънреален свят на пишещия се случва буквално същото: първичният атом, свит в неписането като незначителна точица, внезапно се взривява, разширява време-пространството ти до невнятното усещане за безкрайност, от което кожата ти настръхва и устните ти пресъхват, а в пулса си усещаш неистовите турбуленции на сърцето… и вече нищо не може да се направи – просто грабваш писалката и със скоростта на светлината се опитваш да разкажеш вселената, която е избухнала в тебе.
Керана Ангелова« first previous
Page 5 of 5.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.