Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.
Blaga DimitrovaШокът е поразяващ за жена, витаеща далече над анималистичните дъна на човешката природа. Доста време й е нужно, за да се овладее. Вслушана със спрян дъх в своите опасни неизвестности, тя още по-остро изпитва вълните от заглъхването на мълнията, осезаеми като ритъм в кръвта й. Това са първите сигнали. Иде, иде отмъщението на потъпканата природа.
Blaga DimitrovaМоже би само студът може да породи такъв огън и да събере двама завинаги на тази прокълната планета.
Blaga DimitrovaTags: love alienation
Бора дори му благодари наум, което е повече, отколкото на глас.
Blaga DimitrovaTags: silence
- Благодаря! - смънква гърбом, съсредоточена в необичайното движение да бъде обличана, което крие обратната връзка, че може да бъде и събличана.
Blaga DimitrovaTags: clothes
- Жените разказват за предишните си любови, за да спечелят сегашната.
Blaga DimitrovaОттогава все те владее този твой момчешки трепет по коне, този детски страх и ликуващ копнеж едновременно по бясно препускане, по развята грива на воля, по сините далечини.
Blaga DimitrovaTags: freedom
Имаше един машинен боцман, бай Симо. Дебел като бъчва. Хранеше си едно птиче от устата. Сдъвкваше му залъче и със слюнката си му го даваше. То едничко оживя и закрепна. Направи си гнездо на кораба. Между две вахти, като излезе от машинното, дето се пържи на 48 градуса, бай Симо се разхождаше "по булеварда" - тоест по палубата. Птичето го познаваше. Почваше да се върти край него. Кацаше на рамото му. Той все вардеше водата в купичката да му е прясна и чиста. Да го видиш: едър, грамаден мъжага, става като дете. Умря на кораба внезапно. От разрив на сърцето. Хвърлихме го в морето. И вече не се върна. Така е на кораба. Нежност наред с грубост. Така е и в света. Едни хранят птичета и треперят над тях, а други ги колят и пекат...
Blaga DimitrovaTags: life cruelty tenderness
Тя не го пуща. Тя го гали. Тя. Не със силата на опита. Със силата на дългото безлюбовие.
Blaga Dimitrova- Не ме познахте май! - засмя се шофьорът на таксито.
Тя го позна още в първия миг, но не можеше да повярва, че такъв човек съществува. Той бързаше, дори не влезе вътре. Колата го чакала долу с хора. Разказа на крак одисеята на романа. Намерил ръкописа чак в края на смяната си. Съобразил, че в тези страници е вложен доста труд главно от машинописката. Изправен пред невъзможността да ги занесе на притежателя, той се заел да издири адреса чрез семейството в Бояна, пред чиято вила бе запомнил, че е оставил една завеяна пътница. Разбира се, само по предположение, че може би измежду многобройните му и многолики клиенти тя е била злополучната авторка. А може след полунощ на заспиване да е попрочел някоя и друга глава от романа и да е отгатнал зад редовете силуета на една странна птица, неориентирана за посоките на града и света, изгубена и тъжна. И много смешна.
Тя стоеше на прага, изумена и щастлива, не вече от връщането на ръкописа, а от самото откриване на такъв човек. И от нещо друго: в неговото младо, насмешливо лице тя позна чудесния Случай, който й подсказваше, че има смисъл героите й да продължат да живеят - може и на тях да се падне да пътуват с такси № 28-29 из София, карано от един млад, мълчалив по време на пътуването шофьор.
Пожелавам живот.
Tags: life coincidence
« first previous
Page 5 of 6.
next last »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.