All those moments, those memories. Everything that we are, compressed in just two or three kilos of paper — the weight of a human heart.
Joanne HarrisThere's something very comforting about the ritual of jam-making. It speaks of cellars filled with preserves; of neat rows of jars on pantry shelves. It speaks of winter mornings and bowls of chocolat au lait, with thick slices of good fresh bread and last year's peach jam, like a promise of sunshine at the darkest point of the year. It speaks of four stone walls, a roof, and of seasons that turn in the same place, in the same way, year after year, with sweet familiarity. It is the taste of home.
Joanne HarrisThere's no such thing as a trivial thing. Everything costs; it all adds up until finally the balance shifts and we're gone again, back on the road, telling ourselves - well maybe next time
Joanne HarrisTags: the-lollipop-shoes
- Забранено ми е да ям шоколад. Каро и оня идиот докторът. Заедно с всичко друго, което би могло да ми достави удоволствие - добави иронично. - Първо цигарите, после алкохола, а сега и това...Един Господ знае дали ако откажа и дишането няма да живея вечно. - (...) - Не че ги обвинявам. Те така ги разбират нещата. Да се пазиш - от всичко. От живота. От смъртта.
Joanne HarrisВиното говори. Всички го знаят. Огледайте се наоколо. Попитайте оракула на ъгъла на улицата; неканения гост на сватбеното тържество; блажения безумец. То говори. Говори като вентрилок. Има милион гласове. Развързва езика, извежда на бял свят тайни, които никога не сте искали да споделите, тайни, които дори не сте знаели. То крещи, декламира, шепне. Разказва за велики дела, блестящи планове, трагични любовни истории и ужасяващи предателства. Пищи от смях. Тихо се подсммихва под мустак. Плаче пред собственото си отражение. Връща ни към отдавна отминали лета и най-грижливо забравени спомени. Всяка бутилка носи полъха на други времена, други места, всяко едно - от най-простото "Либфраумилх" до високомерното "Вьов Клико" от 1945 година - малко чудо. Всекидневна магия, както го наричаше Джо. Трансформиране на основна материя в свят от мечти. Лаическа алхимия.
Joanne HarrisGods? Don't let that impress you. Anyone can be a god if they have enough worshippers. You don't even have to have powers anymore. In my time I've seen theatre gods, gladiator gods, even storyteller gods - you people see gods everywhere. Gives you an excuse for not thinking for yourselves.
God is just a word. Like Fury. like demon, Just words people use for things they don't understand. Reverse it and you get dog. It's just as appropriate.
Anos de viagens com a minha mãe ensinaram-se que a comida é o passaporte universal. Quaisquer que sejam as barreiras de lingua, cultura ou geografia, a comida atravessa todas as fronteiras.
Joanne HarrisTags: fronteiras
Le cose proibite hanno sempre il gusto migliore.
Joanne HarrisIl vento di marzo è un vento malato, diceva sempre mia madre. Eppure è piacevole, odora di linfa e ozono e del sale di mari lontani. Un buon mese, marzo, con febbraio che vola via dalla porta sul retro e la primavera che aspetta a quella principale. Un buon mese per un cambiamento.
Joanne Harris«Non penso che esista una cosa come un buon o un cattivo cristiano», gli ho detto. «Ci sono solo persone buone o cattive».
Joanne Harris« first previous
Page 8 of 13.
next last »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.