Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Защото, ако знае, че са много, ще прахосва и двете като неочакван сън по клепките. И нито ще им се наслади, нито ще си вземе поуките от тях. Ако пък човекът знае, че дните или любовите му са малко, душата му се обръща на киселец: хем люти, хем киселее и всеки я стъпква в тревата, без да знае колко вкусна е всъщност чорбата от нея.
А и - добави най-накрая луната - и светът , както лятото, се преобръща изневиделица. Ако предсказаното в неродената земя се обърка?
Виж, ако дните на човека са повече, той ще умре само защото е повярвал, че са толкова, колкото е предсказано. Защото вече си е казал, че трябва да го стори. От този път връщане няма - и да оцелее душата, тялото умира.
Ако пък любовите са повече от предсказаното - човекът не вижда онези, които му идват отгоре. И да спрат на пътя му като бездомно кутре, не им вярва, защото вярва повече на предсказанията, отколкото на очите и сърцето си.
А когато човек подритне с крак жива любов, тогава и тялото, и душата му умират.
Виенчанинът обича да седне в ресторант и пак ще яде вурст, но ще го прави изискано, със салфетка на коленете.
Radostina A. Angelova...самотните вечери на мъжа могат да бъдат приспани в женски устни...
Radostina A. AngelovaTags: love men women loneliness lovers bulgarian
Когато отпиваше тъмната течност, мъжът разбираше, че жаждата на жената до него е попила много сол, затова и виното го хващаше.
Radostina A. AngelovaTags: men women wine thirst bulgarian
Жената осъзна, че грехът на Ева не е бил в изяждането на ябълката. Грехът й е бил, че сама се е поддала на властта на мъжа, обръщайки се по гръб.
Мъжът до този момент я любел така, както виждал, че го правят овните, петлите и кучетата му. Но един ден жената се извъртяла, та му показала незащитения си корем, в който създавала живота. Като оставила съдбата си и съдбата на неродените от утробата й деца на волята на мъжа, жената престанала да му бъде равна.
И сторила този грях само и само да му види очите. Защото го обичала! И той да й види очите. Защото била суетна...
Истинският мъж споделя себе си само с жена с цъфнали очи. Той къса залъка от устата си на две и двете половини са винаги равни. С едната запечатва лявото око на жената, а с другата – дясното. Така жената ослепява за света наоколо и се осланя само на мъжкото рамо, което я води. Мълвата може да ги жигоса като странни...Но вечер жената спуска пердето на прозореца, а мъжът разпуска косата й. После сваля залъците от очите й и двамата се събличат, без да махат дрехите си: той сваля мъжкото си его, а тя – женската си лукавост. После се любят. Мнозина мислят, че това е най-нтересното, но не е. Самото любене няма значение за останалите – как, колко, защо. Но винаги накрая кукурига петел. И ето, това е загадката в цялата простичка история – откъде се взема петелът...
Radostina A. AngelovaИстината не се нуждае от жестове и гримаси. Истината е тапа от шампанско, на която трябва смело да отвиеш телчето и след като гръмне – доволно да се наслаждаваш на мехурчетата, които затоплят кръвта.
Radostina A. AngelovaВсяка любов се разпада на... моменти, които в неделя, пред чаша кафе и сметанов сладкиш се наричат спомени. Малки мигове от времето, когато си бил щастлив, когато си летял. Те не могат да умрат...
Radostina A. AngelovaИдваха такива моменти в живота – уж човек се събужда, но не съзнава, че е отворено единствено лявото око, а дясно- то спи. И така не вижда опасността, не може да повдигне десница, за да предпази лицето си, да залегне, за да предпази сърцето си или да изкрещи, за да предпази душата си. Бурята го връхлита, но е жестока, защото ако и двете очи са затворени, човекът проклина боговете или късмета си, скъсал се още с пъпната връв. И толкова. А когато лявото око е отворено, усещането за безпомощност е пълно и цялостно като ледена вода в пресъхналата уста. Ледена вода, която не утолява жаждата, а убива.
Radostina A. AngelovaНеочакваните събития са двойка свраки, които се движат винаги заедно: дойде ли едното, човек трябва да се оглежда за второто – то е съвсем наблизо. Могат да под- скачат насам-натам, но със сигурност се движат към една определена цел: била тя орех, който да засити стомаха, или въгленче, което да подпали гнездото и цялата къща с него. Неочакваните събития имат бели коремчета и черни перца – никога не могат да бъдат само хубави или само лоши. Въпрос на избор е кое от тях ще запомни човекът – катрана или ангелския пух. А най-хубавото от всичко е, че сред цялата сврача прелест на неочакваните събития стои чифт любопитни очи, които се запомнят. За добро или за зло.
Radostina A. AngelovaPage 1 of 2.
next last »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.