Stol på meg, frøken Aemelin, folk som man kan lure, liker man litt mindre.
Tove JanssonFrøken Aemelin, nesten alt det som folk gjør mot hverandre, betyr som handling betraktet svært lite. Det som er avgjørende, er deres formål, hvor de vil hen, hva de vil ha tak i.
Tove Jansson... 'I've been doing everything for an awfully long time, and I've seen and lived as hard as I could, and it's been unbelievable, I tell you, unbelievable. But now I have the feeling everything's gliding away from me, and I don't remember, and I don't care, and yet now is right when I need it!'. [pp. 84-85]
Tove JanssonNow everything was changed. She walked about with cautious, anxious steps, staring constantly at the ground, on the lookout for things that crept and crawled. Bushes were dangerous, and so were sea grass and rain water. There were little animals everywhere. They could turn up between the covers of a book, flattened and dead, for the fact is that creeping animals, tattered animals, and dead animals are with us all our lives, from beginning to end. Grandmother tried to discuss this with her, to no avail. Irrational terror is so hard to deal with. [p. 136]
Tove JanssonTags: fear
It's funny about me,' Sophia said. 'I always feel like such a nice girl whenever there's a storm.'
"'You do?' Grandmother said. 'Well, maybe ...' Nice, she thought. No. I'm certainly not nice. The best you could say of me is that I'm interested. [pp. 150-151]
Разкажи ми за снега- каза Муминтрол и се отпусна в татковия избелял от слънцето градински стол.- Просто не мога да го проумея.
Нито пък аз- увери го Тоо-тики. - Мислиш си, че е студен, а като направиш от него снежна къща, става топъл. Мислиш си, че е бял, а понякога става розов и друг път- син. Може да е най-мекото от всички неща, но може и да е по-твърд от камък. Нищо не е сигурно.
Пролетта идваше, но не както той си я бе представял през зимата. Не идваше като онази, дето щеше да го освободи от някакъв чужд и враждебен свят, а като естествено продължение на едно ново изживяване, което той надмогна и си присвои.
Tove JanssonИзведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва.
А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо.
He read the classics, the French and the German among others, but primarily the Russian, which enchanted him with their heavy patience.
Tove JanssonI want your first trip to be with me. I want to show you cities and landscapes and teach you how to look at things in new ways and how to get along in places you don't already know inside out. I want to put some life in you...
Tove Jansson« first previous
Page 7 of 14.
next last »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.