Everything tender and melancholy - as life is sometimes, just for one moment.
Jean RhysTags: life melancholy tenderness
[Letter to his wife, Natalia Sedova]
In addition to the happiness of being a fighter for the cause of socialism, fate gave me the happiness of being her husband. During the almost forty years of our life together she remained an inexhaustible source of love, magnanimity, and tenderness. She underwent great sufferings, especially in the last period of our lives. But I find some comfort in the fact that she also knew days of happiness.
For forty-three years of my conscious life I have remained a revolutionist; for forty-two of them I have fought under the banner of Marxism. If I had to begin all over again I would of course try to avoid this or that mistake, but the main course of my life would remain unchanged. I shall die a proletarian revolutionist, a Marxist, a dialectical materialist, and, consequently, an irreconcilable atheist. My faith in the communist future of mankind is not less ardent, indeed it is firmer today, than it was in the days of my youth.
Natasha has just come up to the window from the courtyard and opened it wider so that the air may enter more freely into my room. I can see the bright green strip of grass beneath the wall, and the clear blue sky above the wall, and sunlight everywhere. Life is beautiful. Let the future generations cleanse it of all evil, oppression and violence, and enjoy it to the full.
Tags: life happiness love true-love beauty death youth atheism hope suffering oppression atheist violence materialism wife communism marxism enjoyment red-army soviet magnanimity materialist tenderness revolutionist dialectical-materialism irreconcilable-atheism irreconcilable-atheist proletarian
Спомням си някои такива минути - да ги наречем айсберги в рая, - когато, наситил се на нея, отмалял от баснословните, безумни усилия, безволно отпуснал се под лазурната ивица напряко на тялото си, понякога я затварях в своите прегръдки със сподавения стон на човешка (най-сетне!) нежност.
Кожата й лъщеше в неоновия лъч, който проникваше през жалузите от двора на мотела, сажденочерните й ресници се слепваха; сивите й без усмивка очи изглеждаха по-безучастни отвсякога - тя смешно напомняше за малка пациентка, неотърсила се още напълно от наркозата след много сериозна операция; и тогава нежността ми преминаваше в срам и ужас, утешавах и лелеех сиротната, лекичка Лолита върху мраморните си гърди и с ръмжене заравях лице в топлите й къдри, галех я наслуки и като Лир молех за благословията й, а на самия връх на тази страдалчески безкористна нежност (в мига, когато душата ми се въздигаше над нейната голота и бе готова да се разкае) внезапно, с отвратителна подигравка желанието се надигаше отново... "Ах, не!" - мълвеше Лолита, извила с въздишка очи към небето, и в следващата минута и нежността, и лазурният лъч - всичко рухваше.
Tags: passion shame tenderness
« first previous
Page 5 of 5.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.