Загиваме, спасени от най-голямата самота на земните същества — да умираш сам.
Blaga DimitrovaAfficher la citation en allemand
Montrer la citation en français
Montrer la citation en italien
Nessuna paura
che mi calpestino.
Calpestata, l'erba
diventa un sentiero.
Диря остава, когато се върви по неутъпкано.
Blaga DimitrovaБлагоразумието е бич за своя носител.
Blaga DimitrovaПоетът е роден самотник. Твърде много мисли за любов, за да може да я реализира.
[...]
Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: - Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: - Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: - Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: - Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Mots clés love
Поетът може би познава любовта откъм единствената страна, която истински я разкрива и осветява: неосъщественост.
Поетът върви унесен. Може би една от формите на споделена любов е поезията.
Поетът е роден самотник. Твърде много мисли за любов, за да може да я реализира.
Blaga DimitrovaMots clés imagination love poets
Къде отиват ненаписаните стихове, неродените образи?
Въздухът е пълен със зародиши на неосъществени творби. Може би те са онази съставка на земната атмосфера, която дава живот на планетата.
Ние вдишваме поезията от въздуха, без да усетим.
Тя прониква в нас чрез ритъм на заглъхнали стъпки, чрез излъчвания от фантазията на непознати поети, отдавна мъртви, чрез душевни вибрации, които не могат да пресекнат.
Слепи и глухи минаваме през света, без да доловим поезията наоколо. Само когато кожата ни се провре през огъня и леда на някакво страдание, в нея се отварят рани като очи и уши. И докато раните не са още заръбнали, ние поемаме през тях на парещи глътки поезията на света.
Mots clés poetry
Можеш, както искаш, да заобикаляш, да вървиш на зигзаг, по хоризонтал, в кръг, но никога да не изпущаш височината.
Колко усилия ти струва да се изкатериш нависоко. Тези усилия ще бъдат хвърлени по вятъра, ако не съумееш да се задържиш там.
По това се отличаваш от обикновения турист в планината: че никога не падаш под височината, която веднъж си преодолял.
По това се отличаваш от обикновения турист в живота.
Mots clés life
« ; premier précédent
Page 2 de 6.
suivant dernier » ;
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.