Не мислеше, че е станала алкохоличка. Не беше алкохоличка. Просто заприличваше на баща си, който понякога търсеше спасение от близките си в чашката. Навремето Уолтър нямаше нищо против, че тя изпива с наслада чашка-две вино, след като сложи децата да спят. Твърдеше, че е израснал, замаян от аромата на алкохол, и се е научил да ѝ прощава, а и харесвал да усеща виното в дъха ѝ, тъй като дъхът ѝ идвал отвътре, а той харесвал вътрешността ѝ. Ето така и говореше - вричания, на които тя не можеше да отвърне, но въпреки това те я опияняваха.
Но щом чашите станаха седем-осем, всичко се промени. Уолтър искаше да е трезва вечер, за да изслушва оплакванията му от неморалността на сина им, докато Пати искаше да не е трезва, за да не го слуша. Не беше алкохолизъм, а самозащита.
Хора, прииждаха от всички страни. Перуански музиканти свиреха на хармоники и барабани на "Юниън Скуеър". Пожарникари кимаха строго на събраните край паметната плоча за 11 септември пред участъка. Две жени с кожени палта дръзко им отнеха таксито, което Кейси беше спрял пред "Блумингсдейл". Готини ученички с джинси под минижупите си седяха в метрото с широко разтворени крака. Младежи със сплетени коси вървяха заплашително нахлупили качулките на якетата си, все едно току-що изскочили от гетото; войници от националната гвардия патрулираха въоръжени пред Гранд Сентрал.
Една китайка продаваше дискове с филми, на които още не им беше минала премиерата, един танцьор на брейк скъса мускул или сухожилие и се строполи на пода на влакчето в метрото, сгърчен от болка, някакъв саксофонист настойчиво молеше за пет долара, за да стигне навреме за концерта си, и Джоуи му ги даде въпреки предупрежденията на Кейси, че онзи е измамник: всяка среща беше като стихотворение, което веднага се запечатваше в паметта му.
В същината си женските тела бяха напълно еднакви, но това не изключваше многообразието им - по същия начин не биваше да се отчайва и от еднаквостта на градивните елементи на популярната музика, акордите мажор и минор, 2/4 и 4/4, ла-си-ла-си-до.
Jonathan FranzenА това с кредитните карти - продължи Пати. - Използват кредитни карти дори и само за пакетче дъвки. Парите в брой са толкова демоде! Ако плащаш в брой, трябва поне да можеш да събираш и изваждаш. Да обърнеш внимание на човека, който ти връща ресто. Поне за един кратък миг трябва да не си на сто процента отнесен и вглъбен в собствения си малък свят. Но с кредитна карта не е така. Просто я подаваш разсеяно и разсеяно си я вземаш обратно.
Jonathan FranzenДа започнем с дефинирането на проблема - поде Уолтър. - Проблемът е, че никой не се осмелява да повдигне въпроса за пренаселеността. Защо? Защото темата не носи дивиденти. Защото в нея няма нищо ново. Защото, подобно на глобалното затопляне, все още не сме стигнали до етапа, в който последствията са неоспорими.
И защото, ако започнем да поучаваме бедните и необразованите да раждат по-малко деца, ще звучим елитарно. Броят на децата е обратнопропорционален на икономическия статус, както и на възрастта, на която момичетата започват да раждат, което е също толкова вредно. А е достатъчно да се удвои средната възраст на първото раждане от осемнайсет на трийсет и пет години, за да соадне прирастът наполовина. Това е причината мишките да се размножават повече от леопардите - защото стигат до полова зрелост по-рано.
Превърнал се в средностатистическа единица в американския експеримент по самоуправление, който бил изкривен от самото начало, тъй като избягалите от пренаселения Стар свят към новия континент не притежавали предразполагащи към общуване гени, а по-скоро били от хората, които не се погаждат добре с околните.
Jonathan FranzenParents are programmed to want the best for their kids, regardless of what they get in return. That's what love is supposed to be like, right? But in fact, if you think about it, that's kind of a strange belief. Given what we know about the way people really are. Selfish and shortsighted and egotistical and needy. Why should being a parent, in and of itself, somehow confer superior-personhood on everybody who tries it? Obviously it doesn't.
Jonathan FranzenMots clés love children selfishness parenthood franzen neediness
She had all day every day to figure out some decent and satisfying way to live, and yet all she ever seemed to get for all her choices and all her freedom was more miserable. The autobiographer is almost forced to the conclusion that she pitied herself for being so free.
Jonathan FranzenMots clés freedom self-pity choices miserable franzen
« ; premier précédent
Page 23 de 23.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.