Toute personne dont le but est «quelque chose de supérieur” doit s’attendre un jour à souffrir de vertige. Qu’est-ce que le vertige? La peur de tomber? Alors, pourquoi le sentons nous même lorsque la tour d’observation est équipé d’une rampe solide? Non, le vertige est autre chose que la peur de tomber. Il est la voix du vide en dessous de nous qui tente et nous attire, c’est le désir de l’automne, contre qui, terrifié, nous défendons nous-mêmes.
Milan KunderaI’d say that the quantity of boredom, if boredom is measurable, is much greater today than it once was. Because the old occupations, at least most of them, were unthinkable without a passionate involvement: the peasants in love with their land; my grandfather, the magician of beautiful tables; the shoemakers who knew every villager’s feet by heart; the woodsmen; the gardeners; probably even the soldiers killed with passion back then. The meaning of life wasn’t an issue, it was there with them, quite naturally in their workshops, in their fields. Each occupation had created its own mentality, its own way of being. A doctor would think differently from a peasant, a soldier would behave differently from a teacher. Today we’re all alike, all of us bound together by our shared apathy toward our work. That very apathy has become a passion. The one great collective passion of our time.
Milan KunderaComprenez-moi. Le misogyne ne méprise pas les femmes. Le misogyne n'aime pas la féminité. Les hommes se répartissent depuis toujours en deux grandes catégories. Les adorateurs des femmes, autrement dit les poètes, et les misogynes ou, pour mieux dire, les gynophobes. Les adorateurs ou poètes vénèrent les valeurs féminines traditionelles comme le sentiment, le foyer, la maternité, la fécondité, les éclairs sacrés de l'hysterie, et la voix divine de la nature en nous, tandis qu'aux misogynes ou gynophobes ces valeurs inspirent un léger effroi. Chez la femme, l'adorateur vénère la féminité, alors que le misogyne donne toujours la préférence à la femme sur la féminité. N'oubliez pas une chose: une femme ne peut être vraiment heureuse qu'avec un misogyne.
Milan KunderaCada possibilidade nova que tem a existência, até a menos provável, transforma a existência inteira.
Milan KunderaMots clés lentidão
И наистина, има нещо нелепо в това колективно покорство пред предписаните схеми на сонатата или на симфонията. Да си представим как великите симфонисти, включително Хайдн и Моцарт, Шуман и Брамс, след като са си поплакали в адажиото, в последната част се дегизират като малки ученици и през междучасието се втурват в двора, за да танцуват, да подскачат и да крещят колкото им глас държи, че всичко е добре, когато свършва добре. Това можем да наречем „глупостта на музиката”. Бетовен е разбрал, че единственият начин да се избегне тя, е да се придаде на композицията абсолютно индивидуален характер.
Това е първата точка от художествения му завет, валиден за всички изкуства и за всички творци, завет, който бих формулирал така: не трябва да се смята композицията (архитектурната организация на цялото) като вече съществуваща матрица, заета от автора, за да я напълни с това, което е сътворил; самата композиция трябва да бъде творение, творение, в което се съдържа цялата самобитност на автора.
Спомням си детството си. Седях пред пианото и се отдавах на страстни импровизации, за които ми бяха достатъчни един акорд в до минор и субдоминантата фа минор, свирени фортисимо безкрай. Безспир повтаряните два акорда и примитивният мелодичен мотив пораждаха у мен бурна емоция, каквато никакъв Шопен, никакъв Бетовен не са пораждали в последствие (Веднъж баща ми, който беше музикант, дотича в стаята ми бесен – никога не съм го виждал така побеснял, нито преди, нито след това, - вдигна ме от табуретката, отнесе ме в трапезарията и със зле прикрито отвращение ме тикна под масата).
Milan KunderaПреводачите имат склонността да обогатяват речника: „изпитваше” (вместо „имаше”); „влязъл толкова надалеч”, „влязъл по-надалеч”, „навлязъл по-навътре” (вместо „е по-далеч”); „ може да се задуши”, „задъхва се” (вместо „задушава се”); „крачи” (вместо „върви”).
(Да отбележим ужаса, който изпитват всички преводачи на света от думите „съм” и „имам”! Готови са да направят каквото и да е, за да ги заместят с дума, която смята за не толкова банална.)
It’s a vicious circle, people are going deaf because music is played louder and louder. But because they’re going deaf it has to be played louder still.
Milan KunderaNo, vertigo is something other than the fear of falling. It is the voice of the emptiness below us which tempts and lures us, it is the desire to fall, against which, terrified, we defend ourselves.
Milan KunderaEinmal ist keinmal. What happens but once might as well not have happened at all.
Milan Kundera« ; premier précédent
Page 94 de 95.
suivant dernier » ;
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.