Teachers say if you write a story you must never name what you’re trying to write. Just do it. When it’s over you’ll know what you’ve done.
Ray BradburyMots clés inspirational writing
Now let's take up the minorities in our civilisation, shall we? Bigger the population, the more minorities. Don't step on the toes of the dog-lovers, the cat-lovers, doctors, lawyers, merchants, chiefs, Mormons, Baptists, Unitarians, second-generation Chinese, Swedes, Italians, Germans, Texans, Brooklynites, Irishmen, people from Oregon or Mexico. The people in this book, this play, this TV serial are not meant to represent any actual painters, cartographers, mechanics anywhere. The bigger your market, Montag, the less you handle controversy, remember that!
Ray BradburyMots clés politics power-of-words fahrenheit-451 censorship
Touch a scientist and you touch a child.
Ray BradburyUsted no es como los demás. He visto a unos cuantos. Lo sé. Cuando hablo usted me mira. Anoche, cuando dije algo sobre la luna, usted la miró. Los otros nunca harían eso. Los otros se alejarían, dejándome con la palabra en la boca. O me amenazarían. Nadie tiene ya tiempo para nadie.
Ray BradburyA book has got smell. A new book smells great. An old book smells even better. An old book smells like ancient Egypt.
Ray BradburyWhat is the greatest reward a writer can have? Isn't it that day when someone rushes up to you, his face bursting with honesty, his eyes afire with admiration and cries, "That new story of yours was fine, really wonderful!
Ray BradburyMots clés writing rewards-of-passion
For, let's face it, digression is the soul of wit. Take philosophic asides away from Dante, Milton or Hamlet's father's ghost and what stays is dry bones.
Ray BradburyMots clés fahrenheit-451 censorship coda
So in sum, what are we? We are the creatures that know and know too much. That leaves us with such a burden again we have a choice, to laugh or cry. No other animal does either. We do, depending on the season and the need.
Ray BradburyMots clés love charles-holloway
— Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях. Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката, и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има и следа; градинарят ще остане там цял живот.
Ray Bradbury„Мразя римляните с тяхното status quo — казваше той. — Напълни очите си с чудеса, живей като че ли ще умреш след десет секунди. Опознай света. Той е по-фантастичен, отколкото всяка изфабрикувана мечта, за която си даваш парите. Не искай гаранции, не искай сигурност — такива неща светът не познава. И ако ги имаше, те биха приличали на големия ленивец, който ден след ден виси надолу с главата от клона на някое дърво и проспива живота си. По дяволите! — казваше той. — Раздрусай дървото и нека ленивецът се строполи на земята.
Ray Bradbury« ; premier précédent
Page 73 de 84.
suivant dernier » ;
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.