На станцията на метрото ...
Пристигна влакът, мигом грабна
лица, торби и чанти.
Лежа, ще спя и аз. Но виждам тайнствени картини
и знаци, които сами се драскат зад моите клепачи
по зида на нощта. А в процепа между съня и будността
едно писмо голямо напразно прави опит да се пъхне.
А слънцето светеше все така ярко.
Припрените му четки рисуваха света.
Никога не съм виждал как диамантът на един определен момент нанася неизгладима резкà върху картината на света.
Tomas TranströmerКогато три часът бе стъпкан от копита
и тъмнината взе да думка по стените на деня,
градът полегна пред вратата на морето.
Затвори очи и ясно ще чуеш
как чайките бият неделни камбани из безкрайната енория на морето.
Под кръга от тишина, описван от сокола,
морето се вълнува с грохот, ярко осветено.
Загризало със сляпа ярост юздата си от водорасли,
то бълва
пяна върху бреговете.
Un día nos libraremos de todo.
Sentiremos el aire de la muerte bajo las alas y seremos más tiernos y más salvajes que aquí.
Inom mig bär jag mina tidigare ansikten,
som ett träd har sina årsringar. Det är
summan av dem som är "jag". Spegeln
ser bara mitt senaste ansikte, jag känner av"
alla mina tidigare.
« ; premier précédent
Page 3 de 3.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.