Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.

“— Седни… Седни тук, до мене. — Той седна, а ръката му остана в двете й ръце. Тя…”

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

“Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не го…”

“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прого…”