Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.

“Имаше той още една опора, докато трепереше от слабост тялото му — Ния. Чуждата,…”

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

“А сега - сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свъ…”

“‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което…”