Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.

“Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не го…”

“А сега - сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свъ…”

“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прого…”

“‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което…”