‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.

“Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава... Това знайме ние за робс…”

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

“Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жа…”

“По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични …”