‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.

“Старата жена си помисли за миг: „Те секогаш се втурват тъй към майка си… децата…”

“По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични …”

“Нова сила гореше сега в него, нови крила имаше на рамената си: детето! Като мис…”

“Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем д…”