‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.

“Старата жена си помисли за миг: „Те секогаш се втурват тъй към майка си… децата…”

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.”

“Имаше той още една опора, докато трепереше от слабост тялото му — Ния. Чуждата,…”

“Едно тежко камъче лежеше в сърцето на Стояна. Понякога то натежаваше много. Сто…”