Жизнь, господа, любую вашу фантастику переварит.

“- Двайсет и пети ред… – мрачно съобщи вещерът.– Чакай, чакай! – съвзе се Глеб. …”

“А ти, Глеб, си го тури това като обица на ухото! И най-важното, запомни: чакат …”

“През малкия прозорец тежко дишаше, изплезил език, баклужинският юли. Перките на…”

“– Народът ли? Ами нали те го изтърваха. Тия същите, дето сега те нападат в кътч…”