- Двайсет и пети ред… – мрачно съобщи вещерът.
– Чакай, чакай! – съвзе се Глеб. – Ами ти самият как го видя тоя двайсет и и пети ред?
Старият чародей многозначително се прокашля и изпъчи гърди.
– Смяташ, че е магия ли? – самодоволно попита той. – Разните му там екстрасензорики? Не, Глебушка, няма такива работи. Просто по мое време беше прието да се чете подробно. Днешните сте свикнали да гълтате книжлетата, без да дъвчете, че и на курсове по бързо четене ходите… А ние си я караме постарому, всеки ред, всяка думичка…
– Всяка дума ли? – ужаси се Глеб. – Като в даскалото, дето ни искаха такова… изразително четене?
– Точно така…
– Че то си е живо мъчение!
– Така съм свикнал… – чародеят се усмихна снизходително и отново стана сериозен. – Това нищо не е! Ти да знаеш какво са ми разправяли: навремето, при съветската власт, хората между редовете умеели да четат!
– Ама как така? – вцепени се Глеб.
– И аз не знам, Глебушка, и аз не знам… Явно са умеели да проникват в менталните слоеве. Физически думата я няма в текста, а ментално – хей ти я нa. Какво да ти разправям, чудеса са вършили! Представяш ли си – сложат пред човек празен лист и нашият вземе, че проумее всичко, което е искал да каже авторът…
Разправят, че в езиците на северните народи имало двайсетина, ако не и повече думи за сняг. И при нас е така. Според речника на Дал: обущарят се нафирква, шивачът се отрязва, музикантът се насмуква, немецът се накърква, лакеят се налоква, господарят се насвятква, войникът – употребява. Ефрем Нехорошев, бидейки склонен към всички изброени действия, трудно издържаше на пости.
Евгений ЛукинУви, многобройни шарлатани, представящи се за знахари и гледачки, твърде сполучливо експлоатират нашата неосведоменост. Ще ти напълнят главата с приказки за лошото око на съседа, а никакви лоши очи не е имало, ами просто трябва да си миеш зъбите не от дясно на ляво, а от ляво на дясно – както пишеш.
Евгений Лукин– Народът ли? Ами нали те го изтърваха. Тия същите, дето сега те нападат в кътчето… Виж Съветския съюз, да речем. При Сталин а си се замислил, а са те изправили до стената! А дяволетата усетили, че някой върши тяхната работа, и му отпуснали края. Защо да си дават зор? И изведнъж – бум-бам-тряс! Указ! Разрешава се мисленето! А мозъците на народа – необезвредени! И отиде държавата, та се не видя. Вносните шампоани да са живи. Че Русия и тя все беше заминала с все Съюза още тогава, през деветдесети първа…
– Шампоаните пък какво общо имат? – съвсем се обърка Глеб.
– Това, Глебушка, трябва нависоко някому да е светнало: да внасят измиващи средства. Нашите нали бяха кът…
А руснакът как е устроен? Спре ли да се чеше зад врата, спира и да се замисля…
Незлобин стана петкратен шампион на Суслов по сме сени бойни изкуства, след което реши, че му стига толкова, и взе треньорска тапия. Учениците му бяха предимно японци: както се знае, те не пасат трева и никога не пропускат шанса да възродят някое свое древно бойно изкуство, било то джудо (вид масаж в миналото) или, да речем, карате (древен начин за изтупване на татамита).
Евгений Лукин– Просто още не си попадал на атеисти – болезнено сгърчи лице той. – На тях пашкулът им е такъв, че никакво заклинание не ги лови, не вярват в нищо! И тия, дето са много отворени – и при тях същата работа… Почети Забилин, като ти остане време. Знаеш ли какво пише? „Урочасването не въздейства на образованите люде…“ Такива ми ти работи… – той си пое дъх и продължи.
– Спомням си, на младини хипнотизирах една коректорка… Бе усещам, че не върви работата… И уж правилно върша всичко, правя движения пред очите ?… „Не се страхувай, викам, само си играеме…“ Така и не успях да я хипнотизирам… Излезе, че според тъпите им правила думата не била такава! „Играем“ била, не „играеме“. Е такива как да ги хипнотизираш? Там е работата, много нахитряха всички… – намуси се и млъкна.
– Псувнята ли? – тихо попита Глеб.
Вещерът запази мълчание. После утвърдително склопи очи.
– Тя, Глебушка, само тя… Това е ликото, дето ни свързва наедно. Руската империя само на нея се е крепяла. Изпсува ли веднъж друговерецът – брой го руснак. Не е вече друговерец.
…
– Ехе, Глебушка… – меко пропя гласът на магьосника – не е толкова проста тая… Да речем, напопържаш ченгетата. Аз, един вид, такова и онакова… вашата мама вътрешна министерска! Сега си помисли: какво всъщност си казал?
Всъщност ти по тоя начин признаваш своята кръвна връзка с Министерството на вътрешните работи… Или ето ти друг, исторически пример. Бялата гвардия! Можели са до ден днешен да си останат в Крим, Перекопският провлак е непревземаем! Ама не, на барон ти Врангел от много ум му хрумнало да издаде заповед: забранявам на господа офицерите, под страх от военен съд, да ругаят на Бог, Цар, Престол и тъй нататък… И това бил краят на Бялата идея. Червените никой не ги е спирал да попържат – кеф ти Бебел, кеф ти Хегел… Ами защо, мислиш, народът толкова не обича интелигенцията? Тъкмо затова. Не я усеща като своя…
А ти, Глеб, си го тури това като обица на ухото! И най-важното, запомни: чакат ли някоя мръсотия от тебе, ти вземи да вършиш добро. Ангелите ще си изкарат…
Евгений Лукин– Както знаете, Ефрем Поликарпович – подхвана той купешка реч, – табуираната лексика разширява обема си предимно за сметка на евфемизмите, които…
– Моомент! – мефистофелски вирнал вежди, протръби старият чародей, – Да не съм те чул повече да ми сипеш тия словесни алабализми! Че като те подхвана… на майка ти у табутата, през седемте евфемизма, с трийсет и три епитета отзад, та у тълковния речник!
« prima precedente
Pagina 2 di 2.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.