I can be by myself because I'm never lonely; I'm simply alone, living in my heavily populated solitude, a harum-scarum of infinity and eternity, and Infinity and Eternity seem to take a liking to the likes of me.
Bohumil HrabalI pop a beautiful sentence into my mouth and suck it like a fruit drop.
Bohumil HrabalLost in my dreams, I somehow cross at the traffic signals, bumping into street lamps or people, yet moving onward, exuding fumes of beer and grime, yet smiling, because my briefcase is full of books and that very night I expect them to tell me things about myself I don't know.
Bohumil HrabalTag: reading books reading-books insp
„на мен обаче повече ми харесват небесата на мохамеданите, на всяко небе по една красавица, така че мохамеданите има на какво да се радват, докато католикът направо да се побърка, щото като пристигне на своето небе, к`во има да види, все едно че гледа срещу слънцето
Bohumil Hrabal„и Сократ и Христос не са написали нито ред, а ето виждате, и до днес учението им се ползва, докато други, колкото повече книги издават, толкоз повече са неизвестни, това е заговор на историята
Bohumil HrabalA few more years of the same, though, and I got used to it: I would load entire libraries from country castles and city mansions, fine, rare, leather- and Morroco-bound books, load whole trains full, and as soon as a train had thirty cars, off it would go to Switzerland or Austria, one kilogram of rare books for the equivalent of one crown of convertible currency, and nobody blinked an eye, nobody shed a tear, not even I myself, no, all I did was stand there smiling as I watched the train hauling those priceless libraries off to Switzerland and Austria for one crown in convertible currency a kilo. By then I had mustered the strength to look upon misfortune with composure, to still my emotions, by then I had begun to understand the beauty of destruction and I loaded more and more freight cars, and more and more trains left the station heading west at one crown per kilogram, and as I stood there staring after the red lantern hanging from the last car, as I stood there leaning on a lamppost like Leonardo da Vinci, who stood leaning on a column and looking on while French soldiers used his statue for target practice, shooting away horse and rider bit by bit, I thought how Leonardo, like me, standing and witnessing such horrors with complete composure, had realized even than that neither the heavens are humane nor is any man with a head on his shoulders.
Bohumil Hrabal„De treizeci şi cinci de ani presez hârtie veche şi cărţi, de treizeci şi cinci de ani mă murdăresc cu litere, astfel încât mă asemăn dicţionarelor enciclopedice, din care, în tot acest timp, am presat treizeci de chintale. Sunt ca un ulcior plin cu apă vie şi cu apă moartă, destul să mă apleci un pic şi încep să curgă din mine idei frumoase. Sunt educat împotriva voinţei mele, de aceea nici măcar nu ştiu care sunt ideile mele şi care cele citite. Aceşti treizeci şi cinci de ani i-am petrecut singur, doar eu cu mine însumi şi cu lumea din jurul meu. Atunci când citesc, nu citesc de fapt, iau doar frazele frumoase, le savurez ca pe bomboane, ca pe un pahar de lichior pe care-l beau încet, până când simt că ideea se răspândeşte în mine, ca alcoolul. Şi astfel, ideea se resoarbe în mine, se resoarbe în creierul şi în inima mea, făcând să-mi pulseze venele până la rădăcină. În felul acesta, într-o singură lună presez circa douăzeci de chintale de cărţi. Ca să găsesc destulă forţă pentru această umilă muncă, în aceşti treizeci şi cinci de ani am băut atâta bere cât să umplu un bazin de înot, lung de cincizeci de metri, loc de joacă pentru crapii de Crăciun
Bohumil HrabalTag: o-singurătate-prea-zgomotoasă
Even in my bad luck I have always been lucky.
Bohumil Hrabal...да обича и това, че човек един ден почва да разговаря и сам със себе си, че си приказва с кончето, с кучето, с котката и козата, но все пак най му е драго, когато си говори сам на себе си, най-напред тихичко, все едно че си играе на кино, оставя спомените като кадри от миналото да текат пред очите му, по-късно обаче, както бях направил и аз, почва и да си общува със себе си, да се съветва със себе си, да се пита, да си отправя въпроси, да изслушва отговорите им и да се стреми да открие в самия себе си онова най-съкровеното, като прокурор да отправя към себе си обвинения и сам да се защитава, и така, радвайки се, в разговора със самия себе си да стигне до смисъла на живота, не до онова, което е било и се е случило отдавана, а до онова, което предстои, що за път е този, който съм изминал и който още трябва да извървя, и изобщо, имам ли още време пред себе си, за да стигна в мислите си до онова спокойствие, което предпазва човек от копнежа да избяга от самотата, да избяга от ония най-съществени въпроси, за които човек трябва да има и сила, и кураж да ги поставя…?
Bohumil Hrabal…Бях прислуга, нещо като шут или джудже, каквито са имали кралиците, защото, като излизаха от водата, внимаваха да не би някой да ги види през облицованата с ламарина о града. Веднъж ги изненада някакъв пиян офицер от СС, разпищяха се и притискаха хавлиите си към корема, с лакти прикриваха гърдите си и тичаха към кабините, а когато аз им носех с таблата купички, спокойни си оставаха голи, разговаряха помежду си, подпираха се с една ръка о стойките, а с другата бавно бършеха окосмените си златни коремчета, с едни такива освободени, старателни движения, дълго си подсушаваха триъгълниците между краката, а сетни и задните полукълба, а аз си стоях там, все едно нищо, все едно бях помощна масичка, те поемаха купичките и си пиеха, а аз можех да шаря с поглед по тях както си искам, нищо в моето поведение не можеше да ги смути и да ги извади от спокойствието им…
Bohumil Hrabal« prima precedente
Pagina 3 di 4.
prossimo ultimo »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.