Tot el
m-a ajutat şi să cred în tine. Sunt plină de
iubire, Doamne, parcă mă arde pe dinăuntru,
mi-a dăruit atâta, încât să-mi ajungă pentru
toţii anii de-acum încolo.
Това е старото ми мече, то вече няма очи, нито уста, нито нос, загуби половината от пълнежа си и целият е изпорязан. Малко прилича на вас. Осинових го една вечер, когато тъпите ми родители ми донесоха ново мече. Все едно щях да приема да имам ново мече! Ами, както я бяха подкарали, направо да бяха заменили и мен с чисто ново братче.
Éric-Emmanuel SchmittНикога не съм виждал очи да се смеят така, тия негови очи се смеят с цяло гърло и вдигат адска врява.
Éric-Emmanuel Schmitt„ – Щура работа, господин Ибрахим, колко бедни са магазините на богатите. Вътре няма нищо.
- Това е то, луксът, Момо, нищо на витрината, нищо в магазина, всичко е в цената.
Мили Дядо Боже,
Днес съм на сто години. Като Манинка Роза. Спя много, но се чувствам добре.
Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс , почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а е бил даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим. Аз, който съм на сто години, знам добре за какво говоря. Колкото повече остарява човек, толкова по-добър вкус трябва да прояви, за да оцени живота. Трябва да стане изтънчен и артистичен. Всеки кретен може да се наслаждава на живота на десет или на двайсет години, но на сто, когато вече не може да се помръдне, трябва да използва главата си.
Не знам дали успях да ги убедя.
Иди при тях. Довърши си работата. Аз се поизморих
Целувки, до утре
Оскар
Тя винаги ми казваше: "Много съжалявам, обаче аз няма да умра, не съм съгласна и не съм подписвала". Тя се лъжеше.Никой не й беше казвал, че животът трябва да бъде вечен, никой! Тя упорстваше да вярва в това, бунтуваше се, отхвърляше мисълта да се спомине, беснееше, накрая направи депресия, отслабна, спря занаята, остана само трийсет и пет кила, човек би рекъл, че е рибя кост, и се разпадна на парчета. Както виждаш, така и така умря, като всички, но мисълта за смъртта й съсипа живота.
Éric-Emmanuel SchmittTag: живот оскар розовата-дама смъртта
Като стана дума, честит рожден ден, Дядо Боже. Маминка Роза, която ме сложи да спя в леглото на големия си син, който е ветеринарен лекар в Конго, при слоновете, ми пошепна, че като подарък за теб сдобряването ми с родителите ми върши добра работа. Честно казано, аз не го намирам много за подарък. Но щом Маминка Роза, която ти е стара дружка, казва така...
Целувки, до утре
Оскар
Кога се превръщаме в онзи, който трябва да бъдем? В младостта си или по-късно? Като юноши, въпреки даденостите на интелекта и темперамента, в голяма степен сме изградени от възпитанието, от средата, от нашите родители; като възрастни се градим от изборите, които правим. Ако той, Крис, някога беше амбициозен, опортюнист, борбен, то бе под натиска на майка му, една самотна жена, която искаше синът й да успее вместо нея. За да не разочарова нейната обич, той трябваше да блести, да се бие, да побеждава. Ако майка му бе отхвърлена от бащата на Крис, то според нея бе, защото той не я беше сметнал достатъчно шик за него! От дистанцията на времето, Крис преценяваше, че родителят му се бе показал просто несъзнателен егоист, обикновен мръсник. Самият той на двайсет години, при завръщането си от Тайланд, бе имал късмета да успее да изгради дига пред майчиния натиск и престъпното му лекомислие спрямо Алекс му бе показало, че върви по грешен път, тъй че бе започнал отначало с други ценности. Но онова, което Крис не бе предвидил, бе, че се случва и обратното: порядъчен човек да се превърне в измет. Ако има изкупление, то има и проклятие. И то винаги е доброволно. Когато някакъв нещастен случай пропука техния живот, хората реагират по различен начин. Аксел се бе затворил в цинично отвращение от всичко човешко, а Крис се бе отворил за обичта към другите.
Éric-Emmanuel SchmittНа деветнайсет той бе натрупал медали, награди, лауреатства, бе онова, което се нарича конкурсен кон, и излизаше победител от всякакви капани за виртуози, било то Лист или Рахманинов, но изправен пред това чудо – Аксел – той си даваше сметка, че печели награди благодарение на стръвта и на труда си. Крис знаеше само това, което се учи, а Аксел знаеше онова, което не се учи. На сцената като солист не стига само да свириш правилно, трябва да свириш правдиво; естествено Аксел свиреше правдиво, а Крис успяваше само с учене, отражение и подражание.
Éric-Emmanuel SchmittГраниците, докато съществуват, трябва да се спазват и да се пазят. Но човек има право да се пита защо те съществуват. И дали са добро решение на човешките проблеми? Дали да се издигат граници, е единственият начин хората да живеят заедно? Досега не е имало друг. Дори да е единственият начин, дали е добрият? Човешката история е историята на граници, които се местят. Какво е прогресът, ако не намаляване на границите? Преди няколко хиляди години границите се издигали на входа на всяко село, и били многобройни: след това се разширили, за да обхванат племената, етносите, народите, все по-малобройни и разтегливи, след това обхванали няколко групи в една нация. В по-близкото минало надхвърлили нациите, било чрез федерализъм в случая със САЩ, било чрез договори като този, който създаде Европа. Според добрата логика, това трябва да продължи… Границите ще изчезнат или ще обхванат по-обширни територии. И докъде? До континента. И ще останат само естествени граници, границите на морето и на земята? Да. Все пак хората имат нужда да казват „ние”, за да съществуват. Ние, американците, ние, африканците, ние, европейците. Не могат ли да опитат с „ние, хората”? Тогава ще се обърнат срещу животните. В такъв случай, за да включим и тях, могат да опитат и с „ние, живите същества”?
"Одисей from Багдат
« prima precedente
Pagina 6 di 10.
prossimo ultimo »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.