Dünya uzaklarda - derin bir mezara indirilmiş-, yeri, bir çöl gibi ve yapayalnız. Göğsünün tellerinden derin bir hüznün esintileri yükselmekte. Çiğ taneleriyle birlikte ta aşağılara damlamak ve küllere karışmak istiyorum. -Anıların uzaklığı, gençliğin arzuları, çocukluktaki düşler, bütün bir yaşamın kısacık sevinçleri ve nafile umutları, güneşin ardından etrafı saran akşam sisi gibi, sırtlarında kurşuni giysilerle gelmekteler. Başka yerlerde ışık, neşeli çadırlarını kurmuş. Ya onu masumiyetin inancıyla beklemekte olan çocuklarına bir daha hiç dönmezse?
NovalisЗаконите са необходими следствия от несъвършеното мислене или знание.
Novalis159. За да определим Аза, трябва да го съотнесем към нещо. Съотнасянето става чрез различия - и двете с помощта на тезата за абсолютна сфера на съществуването. Това е голото съществуване или хаосът.
Ако би имало и една по-висша сфера, то това би била сферата между битие и небитие, витаенето между двете - нещо неизразимо; и тук именно имаме понятието за живот.
Животът не може да бъде нищо друго. Човекът умира, материята остава, междинното звено, ако мога да се изразя така, между материя и унищожение го няма, материята става неопределяема, всичко си присвоява каквото може.
Тук философията спира и трябва да спре; защото животът се състои тъкмо в това, че не може да бъде разбран.
Всяка философия може да има за предмет само битието. Човекът усеща границата, която обгражда всичко за него и самия него - това е първото действие; той трябва да вярва в нея, колкото и сигурно да знае всичко друго. Следователно тук ние още не сме трансцендентни, а сме един Аз и за Аза.
За да разбере самия себе си, Азът трябва да си представи една друга, еднаква с него същност, сякаш да я анатомизира. Тази друга, еднаква нему същност не е нищо друго освен самият Аз. Той възприема акта на тази алиенация и съответно производство също така само посредством този мисловен препарат, открива, че при него самия трябва да бъде същото, че действието при него не се осъществява по друг начин, който да предхожда тази рефлексия...
Естествено движение на рефлексията към резултата и от резултата към рефлексията - като резултат на резултата.
Животът е нещо съставено от синтеза, теза и антитеза и все пак нито едно от трите.
Всички последващи тези, синтези и антитези трябва да имат съдържанието на тезата и формата на първата синтеза и антитеза. Следователно битието трябва да бъде характерът на всички тези, а разделянето и съотнасянето - характерът на всички антитези и синтези.
Не е ли всяка философия възможна само за употреба или за нуждите на рефлексията?
Ето защо тя трябва да бъде догматична и да изглежда трансцендентна.
Какво разбираме ние под "Аз"?
Не е ли вложил Фихте твърде произволно всичко в Аза? На какво основание?
Може ли един Аз да се определи като Аз без друг Аз или Не-Аз? (Как Аз и Не-Аз са противопоставими?)
Аз-ът притежава йероглифна способност.
Трябва да има някакъв Не-Аз, за да може Азът да се определя като Аз. (Теза, антитеза, синтеза.)
Действието, чрез което Азът се определя като Аз, трябва да бъде свързано с антитезата на един независим Не-Аз и с отношението към една обгръщаща ги сфера: тази сфера може да бъде наречена Бог или Аз.
Apparently, we go forward.
NovalisTo romanticize the world is to make us aware of the magic, mystery and wonder of the world; it is to educate the senses to see the ordinary as extraordinary, the familiar as strange, the mundane as sacred, the finite as infinite.
NovalisНа един се удаде това - повдигна той булото на богинята от Саис, -
но що видя? - видя - чудо на чудесата, самия себе си.
We are close to waking when we dream that we are dreaming.
NovalisLife is the beginning of death. Life is for the sake of death. Death is at once the end and the beginning—at once separation and closer union of the self. Through death the reduction is complete.
NovalisThe imagination places the world of the future either far above us, or far below, or in a relation of metempsychosis to ourselves. We dream of traveling through the universe—but is not the universe within ourselves? The depths of our spirit are unknown to us—the mysterious way leads inwards. Eternity with its worlds—the past and future—is in ourselves or nowhere. The external world is the world of shadows—it throws its shadow into the realm of light. At present this realm certainly seems to us so dark inside, lonely, shapeless. But how entirely different it will seem to us—when this gloom is past, and the body of shadows has moved away. We will experience greater enjoyment than ever, for our spirit has been deprived.
NovalisSacrifice of the self is the source of all humiliation, as also on the contrary is the foundation of all true exaltation. The first step will be an inward gaze—an isolating contemplation of ourselves. Whoever stops here has come only halfway. The second step must be an active outward gaze—autonomous, constant observation of the external world.
No one will ever achieve excellence as an artist who cannot depict anything other than his own experiences, his favorite objects, who cannot bring himself to study assiduously even a quite strange object, which does not interest him at all, and to depict it at leisure. An artist must be able and willing to depict everything. This is how a great artistic style is created, which rightly is so much admired in Goethe.
« prima precedente
Pagina 4 di 9.
prossimo ultimo »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.