Ако човек носи детското в себе си цял живот, това е хубаво. Особено когато очите му са пълни с жажда за нови открития и нектарът на думите му е лечебен. Ако човек носи детското в себе си цял живот, това е лошо. Особено когато искреността му го кара да говори точно онова, което мис ли. Детето живее днес и точно в този миг. То не познава условностите на миналото и не се вълнува от не- предвидимите сблъсъци в бъдещето. Детето е най-смелото създание в човешкия род, защото не се бои от последстви- ята – то просто не знае, че ги има. Трябва да минат дни и години, за да започне да носи пелерината на осъзнаването, и там, сгушено в нея, да си даде сметка, че искреност- та е само друга форма на човешката глупост. И разбрало това – да онемее, за да се превърне във възрастен.
Radostina A. AngelovaРевността се раждаше с любовта, но винаги я надживяваше...
Radostina A. AngelovaС времето обаче емоцията се засилваше и при двамата - говореха с часове по телефона, по скайпа, срещаха се вечер след неговата работа или рано сутрин пиеха по кафе заедно, все за малко, все скришом, но с топлото усещане, че денят им е спрял каручката си, за да качи усмивка на близък, проблем на приятел или тиха прегръдка.
Radostina A. Angelova« prima precedente
Pagina 2 di 2.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.