They all say the same things and nobody says anything different from anyone else.
Ray BradburyHe almost turned back to make the walk again, to give her time to appear. He was certain if he tried the same route, everything would work out fine.
Ray BradburyThe voice clock mourned out the cold hour of a cold morning of a still colder year.
Ray BradburyEmpty the theaters save for clowns and furnish the rooms with glass walls and pretty colors running up and down the walls like confetti or blood or sherry or sauterne.
Ray BradburyDandelion wine. The words were summer on the tongue. The wine was summer caught and stoppered...sealed away for opening on a January day with snow falling fast and the sun unseen for weeks...
Ray BradburyTag: winter wine sunshine summer
No matter how hard you try to be what you once were, you can only be what you are here and now.
Ray BradburyTag: time
He carries no burden, he feels no pain. What man, like woman, lies down in the darkness and gets up with child? The gentle, smiling ones own the good secret. Oh, what strange wonderful clocks women are. They nest in Time. They make flesh that holds fast and binds eternity.
Ray BradburyTag: motherhood childbirth
...И всяко нещо си беше на мястото.
Светът, като грамаден ирис на едно още по-гигантско око, отворило се също току-що, за да огледа всичко, го наблюдаваше втренчено.
И той разбра какво е било онова, което се бе хвърлило отгоре му, за да остане с него — и вече нямаше да му избяга.
Та аз съм бил жив! — възкликна Дъглас.
Пръстите му трепнаха, обагрени от кръв, като трофей от непознато знаме, забелязано едва сега, до този миг невидяно, а той се питаше на коя страна воюва и каква клетва е дал. Прегърнал Том, но без да осъзнава, че го държи, той допря свободната си ръка до тази кръв, сякаш кръвта би могла да се откърти, да се вземе на длан, да се оглежда от всички страни. След туй пусна Том и остана да лежи по гръб, с ръка протегната към небето, стана само глава, от която очите се взираха като стражи през бойниците на неизвестен замък в един мост — ръката му, и в пръстите, където яркият кървав вимпел трептеше на светлината...
Тревата шептеше под тялото му. Той отпусна ръка и усети мъхестата ножница на власинките по тревата, усети как далече някъде, чак долу, пръстите пропукват в обувките му. Вятърът въздъхна край ушите му. Светът се плъзгаше, ярък и шарен, по стъкления овал на очните му ябълки и той го наблюдаваше, както се виждат образи, разискрени в кълбо от кристал. Цветята бяха слънце и разжарени петна от синева, пръснати из гората. Птиците прехвръкваха като камъчета, разпилени по огромното обърнато езеро на небето. Дъхът му гладеше зъбите, нахълтваше леден и излизаше разжарен. Насекомите тряскаха въздуха с електрическа яркост. Десет хиляди отделни косъма пораснаха с една милионна от инча на главата му. Чуваше ритъма на сърцата-близнаци в ушите си, третото сърце туптеше в гърлото му, двете сърца пулсираха в китките му, истинското сърце блъскаше в гърдите му. Милионите пори по тялото му се разтвориха.
Наистина съм жив! — помисли си Дъглас. — Досега не съм го знаел, или съм го бил забравил!
Извика това гръмко, но безмълвно, поне десетина пъти! Гледай, гледай! Вече дванайсетгодишен и чак сега! Чак сега да открие този безценен часомер, този светлозлатен часовник, с гаранция за седемдесет години, оставен под дървото и намерен по време на боричкането.
— Том! — викна той, а сетне прошепна: — Том… всички ли на този свят… всички ли знаят, че са живи?
— Сигурно. Да, дявол да го вземе!
— Дано да знаят — промълви Дъглас. — О, дано да го знаят...
Искам да почувствам всичко, което може да се чувства, казваше си той. Нека да се уморя, оставете ме да се изморя. Не бива да забравям, аз съм жив, зная че съм жив, не бива да забравям това нито тази вечер, нито утре, нито пък в други ден...
Tag: wine bradbury ray dandelion
So now do you see why books are hated and feared? The show the pores in the face of life. The comfortable people want only wax moon faces, pore less, hairless, expressionless. We are living in a time when flowers are to live on flowers, instead of growing on good rain and black loam. Even fireworks, for all their prettiness, come from the chemistry of the earth.
Ray BradburyPeople don't talk about anything... No, not anything. They name a lot of cars or clothes or swimming pools mostly and say how swell! But they all say the same things and nobody says anything different from anyone else.
Ray Bradbury« prima precedente
Pagina 80 di 84.
prossimo ultimo »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.