...самотните вечери на мъжа могат да бъдат приспани в женски устни...
Radostina A. AngelovaTag: love men women loneliness lovers bulgarian
Младите хора си представят, че парите са всичко. А когато остареят, се уверяват в това.
Oscar WildeTag: money curious bulgarian bg
Бъдете себе си, всички други вече са заети!
Oscar WildeНо въпреки това продължава да кара упорито, да следи пътя като котка размотаващо се кълбо прежда или пък в други моменти - като кълбо прежда, гледащо размотаваща се котка.
Калин ТерзийскиПисателите са хирурзи на човешката душа. Те трябва да изрежат от нея всичко гнило и разложено.
Georgi GospodinovФин млечен беше Бог и се топеше...
Georgi GospodinovВсяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.
Петко Р. СлавейковTag: politics satire folklore bulgarian
Спомням си как през летните следобеди, които прекарвах там, баба ми, привършила домашната работа, сядаше до прозореца на светло и вадеше от своя скришен сандък една огромна Библия с твърди корици, обвита с тогавашния официозен вестник "Работническо дело" по конспиративни причини. Вече знаех, че комунизмът и Библията никак не се обичаха.
Georgi GospodinovTag: faith communism bulgarian
В Раджа се криеше някакво безпристрастие, някакво вътрешно спокойствие, което очевидно привличаше другите хора. Имаше много повече приятели от нея, но не полагаше никакви усилия 24 да ги опознае. Те се появяваха в стаята му по всяко време 25 на денонощието, искаха да говорят за книги, политика и филми или да му разкажат за личните си проблеми, и бяха толкова много, че за Клоуи си остана загадка защо избра тъкмо нея за своя приятелка. На практика можеше да бъде с всяка жена. Със сигурност – с всяка индийка. Но той избра нея – бяло момиче от предградията на Юга, кошмар за родителите му – индийци.
Andrew PorterВ един момент щеше да му се наложи да признае пред света какъв е. Да признае и пред себе си, че иска да каже нещо на хората и иска те да го чуят. Дълго време неговата мантра беше „не ми пука“. Тази фраза го характеризираше като личност, позволяваше му да работи в кафене „Бразилия“ срещу минимално заплащане, да излиза с момчета, в които не беше влюбен, и да прахосва вечерите си на места като къщата на Бето. В много отношения щеше да му е по-лесно да продължи да живее както досега, да се разпилява всяка вечер в алко- холна мъгла и наркотици, да прекарва нощите си на поля- ните пред чуждите къщи, да пише просто за удоволствие, за запълване на времето, да казва на хората, че е Ричард Хардинг, завършил университет, но без работа и без перс- пектива. Естествено, не можеше да я кара така цял живот, но можеше да продължи поне през следващите няколко години. Междувременно щеше да се наслаждава на утехата от „не ми пука“ и на естетическата свобода, присъща за живота, изпълнен с невъздържаност от всякакъв род.
Andrew Porter« prima precedente
Pagina 5 di 6.
prossimo ultimo »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.