Обичам да пътувам с влак. Прилича на пътуващо село: пътниците разговарят, спорят, похапват, слушат музика, решават судоку, бистрят политиката, сближават се или пътуват в пълно мълчание ... Единствено когато някой недоспал пътник задреме, става неловко. Това е най-интимният момент, ако може така да се каже - за съжаление, няма как да бъде избегнат. При всяко пътуване, във всеки влак неизменна е гледката на човек, който отпуснал глава на гърдите си или обтегнал я назад на облегалката, героично се бори с представата за самия себе си, заспал на публично място. А тя, най-меко казано, е смущаващо откровена: отворена уста, слюнка в едното ъгълче, оголени зъби ... бори се човекът, стряска се в полудрямката, опитва да се разсъни ... но няма спасение. И се предава, и оставя на показ своята безпомощност, потънал в прегръдките на Хипнос.
Керана АнгеловаКраят на лятото. Странджа. Небето е обсипано с диаманти, по-истински са само истинските. И въздухът е пресен, и тишината е лековита. Не е идилия, човешко е. Някакъв простичък рай, който те приема с всичките ти падания-ставания по света и с всичките ти неизброими грехове. Най-търпеливото място. Онова, което сме поискали да изгубим. И което, ако поискаме, можем да намерим.
Керана АнгеловаТочно такова детство, тук и другаде, нямах. Дали не хитрувам. Дали не се опитвам сега да изживея по-правилно живота си. Възможно ли е този път да не го сгреша. Възможно ли е другите да не сгрешат моя живот. О, Господи, какво бих правила без грешките на своя живот, усмихна се горчиво.
Керана Ангелова… от туй място исках да се фърля преди млого години, затуй се изкачих, долазих с нокти и зъби, също като тебе преди малко. Виж, да не убиеш , не повня защо, никак даже не повня! Пристигнах от далечно село, оти знаех, че морето или ще ме убие, или ще ме спаси. И се научих да управлявам мойто си вряме, да бъда тук и никъде другаде. Онуй нящо, дето ме доведе до този бряг, е от другаде и веке не ме засяга. Теб лъжа, мене истина! Оти остана в другото ми вряме!
Керана Ангелова… върху стената на кафенето сред ярките графити червенее надпис здравей, милениум, сбогом, милениум, стои си там втора година като спомен за човешката заблуда, че времето може да се подреди, да се отграничи…
Керана АнгеловаЩом пътят те е довел при мене, слушай тогава и помни какво ще ти река, аз, простата жена. Хората погряшно определят свойто време. Въртят се там едни стрели в оная играчка, в часовника, де, уж врямето се движело там, те ще ми кажат на мене. Ми, ако зема да стрия с петата си часовника на сол, какво ще стане? Врямето е онуй, дето се движи вътре в човяка! Обаче, човяците – не, та не, имало такова, онакова и още някакво си вряме! Таратанци! Кой да им каже, че ние сме играчките на врямето и отминаваме ние, а не врямето.
Керана АнгеловаБоже, Боже-е-й, не разбираме Божествения ти замисъл не защото е сложен, а защото е гениално прост, за да го проумеем, вяра не ни достига, вяра, на нас главите ни се пръскат да размишляваме, а вярата не приема размишленията не защото са безразсъдни, но поради туй, че тя превъзхожда всякой размисъл, казал го е Йоан Златоуст, казвам го и аз от собствен опит, защото какво ли през главата ми не мина, какви ли книги не четох, какви ли златоусти хора не срещнах, но вярата още не ми достига, защото така сме създадени и никой не може да те научи да вярваш, ако не дойде мигът тя да сполети цяла-целеничка,
но и за това трябва да работим, види ли Господ, че работим над себе си, всичко ще ни даде, всичко, което ни е нужно
и ти ще получиш вяра, ма шери, и ще спреш да умозаключаваш, защото вярата обезсмисля всякакви терзания и размишления.
- Пиньо, виж ме мене, променила ли съм се?
Беше странно, но Хрисула наистина не беше се променила особено. Тичаше из къщата като вятър, пееше със сипкавия си глас, пълнеше пазвата си с листата на късния невен, кикотеше се за щяло и нещяло и чевръсто си вършеше работата, Пиньо трябваше неохотно да признае, че не се е променила, само фустата я правеше да изглежда по-питомна. Виждаш ли, каза пак Хрисула, не съм се променила, защото не съм изгубила свободата, ами я нося в мене си. Свободата не е отвънка, а е отвътре. Нали тъй, бе момиче? Няма друг, който да разбира повече от нас свободата, нали, за друго може да сме прости и невежествени, ама от свобода разбираме поне колкото пеперудите и калинките,
та запомни от мене, че сякой отговаря за свойта си свобода, само от него си зависи дали да я загуби или не.
Искам да заплача и с двете си очи, а не мога. Искам като другите.
Другите пък като тебе не мога.
Срещнах стареца, онзи с бухала, питах го разни работи, но за най-важното забравих, какво е щастието не питах.
Що ти трябва да питаш, момичко, като сичко си знаеш. Сякой миг, в който не си нещастен е щастие.
Трябва да има още нещо, Рибарке. Знам, че има, понякога изгрява под ребрата ми, точно под лъжичката и ме топли, и ме разширява, та в мене си не мога да се побера. Сируи казваше, че тогава Бог е вътре в нас. Туй сигурно е щастието. Само че, не се случва непрекъснато; означава ли, че Бог не винаги е в нас?
Означава, че понякогаш Го забравяме, съвсем Го забравяме. Сигурно така трябва. Защото само когато забравяш, че има Бог, който след всяка твоя стъпка, можеш да поемеш отговорността за своя живот изцяло. Защо инак живяем на бял свят, ако не можем да поемем отговорност за своя живот. Не казвам, че се отричаме от Него, само забравяме кой ни наблюдава всевиждащо. Поради тази причина и грешим, непрекъснато грешим, ама, таквоз нящо е човякът.
Ана посяга и погалва Пиньо по ръката от рамото до пръстите, погалва и рижавата котка, хляба върху масата, тръгва да излиза и милва бялата ружа до входа на колибата, провлачва пръсти през шуплите на скалата, всичко иска да помилва Голата Ана, всичко на този свят, слънцето денем, луната нощем, перцето от гларус, пясъка на морето, очите на Рибарката, пръстите на Пиньо, всичко, иначе защо съществуват,
необлечена, жалка, с блатнозелени очи и минзухарена кожа, грозна и тъжна, заметната с прокъсаната рибарска мрежа, боли да я гледаш, боли да я чувстваш,
Пиньо заплаква и с двете си очи.
« erste vorherige
Seite 2 von 5.
nächste letzte »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.