Помниш ли както ти разказах, момичко, за листото и за дървото. Кога носеше листото на рамо, въздишаше, пък сега, гледам, дървото си нарамила, ама, мълчиш като камък. Речи какво има, белким пък ти олекне. То ние сичко знаем, ама , бива ли да се месим, не бива ли, като се обърне колата, пътища млого, та..
Тогава дойде майката. Направи знак на стареца да си върви. Постави ръка върху рамото на Пиньо и тя се обърна, погледна в очите на майка си и разбра, че времето в нея най-сетне бе тръгнало. Пиньо зарови лице в гърдите й и вдиша любов, още и още. Майката я залюля в скута си, люля я дълго и мълчаливо и накрая Пиньо заплака,
плачеше и с двете си очи.
Слънцето се разплиска,
преля от ръба на небето ...
Мирише на оборски тор и гнила слама.
Есен.
Ту моторетка ще запърпа,
ту петел ще кресне.
А слънцето разлива мед,
примесен с пух и сажди -
седят на припек бабички,
душите си подслаждат.
Усукват се в краката им лениви котки,
мъркат.
Клечи детенце мърляво,
вода и пръст забърква.
Тъкмо на попрището жизнено в средата бях започнала да си представям как поставям в двете блюда на везната живяното и предстоящото и виждам как миналото я накланя до земята. Тежи не самото време, а онова, с което сме го
н а п ъ л н и л и, живеейки. Затова на някого животът започва да му тежи още в младостта.
Stichwörter: inspirational
... чистотата, която трепти в тебе като слънчев лъч върху прясно измит дървен под на празна стая.
Керана АнгеловаStichwörter: inspirational
Запомни от мене, момиче, каквото и да ни дойде на главата в този живот, не си струва нашето човешко страдание, повярвай ми. Защото рано или късно идва голямата забрава. И понеже не виждам сериозна причина да те е подтикнала към това бягство, допускам някаква глупост, нищо повече…
Керана АнгеловаАко трима души сгрешат пътищата и животите си и поради тази причина се обърква и пътят на звездите, значи, объркват се съдбите на много други човеци. Понеже звездите са на всички, нали така. Представяш ли си само колко си влияем едни на други с обърканите си пътища, без даже да подозираме.
Керана АнгеловаТайните небесни не са да ги разгадаваме. Те са, за да има небе.
Керана АнгеловаАз съм Фина-Небесна-Фина-Небесна, а също съм отпреди тях и те са мен. Но съм също и Антула, Витлеема и Маргуда, защото човек може да продължи да живее в себе си не само близките си по кръв , а и онези, които съдбовно са споделили с тях животите си.
Керана АнгеловаНебесна:
Оттука съм. Хората се подвеждат от името ми и ме наричат нетукашна. Уж съм небесна. Оттук съм. От Фина и от Мавруд, от вътрешната стая, от света със сръндака и синята пеперуда, слепена в глината на една тухла, с няколкото стръкчета трева, впечатани там някъде и с малката Фина, която толкова бързо порасна, та ме подсеща че все пак съществува време и то е във вътрешното: във вътрешните стаи на нашите къщи, в скришното навсякъде и най-вече вътре в нас. Тогава има време. Време за всичко има. Които са отвън, сигурно се чудят какво толкова правя в тази вътрешна стая. Каквото и те. Живея своя живот.
« erste vorherige
Seite 3 von 5.
nächste letzte »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.