Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.

“По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични …”

“Нова сила гореше сега в него, нови крила имаше на рамената си: детето! Като мис…”

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

“Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори,…”