Споходи ли ни любовта, всички до един ставаме поети. Когато ни напусне - също.

“Ана посяга и погалва Пиньо по ръката от рамото до пръстите, погалва и рижавата …”

“Небесна:Оттука съм. Хората се подвеждат от името ми и ме наричат нетукашна. Уж …”

“Искам да заплача и с двете си очи, а не мога. Искам като другите.Другите пък ка…”

“Аз наистина зная, че нищо не зная – и това ми носи в голяма степен удовлетворен…”