Споходи ли ни любовта, всички до един ставаме поети. Когато ни напусне - също.

“Ана посяга и погалва Пиньо по ръката от рамото до пръстите, погалва и рижавата …”

“Точно такова детство, тук и другаде, нямах. Дали не хитрувам. Дали не се опитва…”

“Небесна:Оттука съм. Хората се подвеждат от името ми и ме наричат нетукашна. Уж …”

“Мама по-често е на легло. Баща ми готви, пере на ръка бельото ѝ – докато в също…”