Споходи ли ни любовта, всички до един ставаме поети. Когато ни напусне - също.

“Точно такова детство, тук и другаде, нямах. Дали не хитрувам. Дали не се опитва…”

“Запомни от мене, момиче, каквото и да ни дойде на главата в този живот, не си с…”

“Слънцето се разплиска,преля от ръба на небето ...”

“Боже, Боже-е-й, не разбираме Божествения ти замисъл не защото е сложен, а защот…”