Бора дори му благодари наум, което е повече, отколкото на глас.

“Имаше един машинен боцман, бай Симо. Дебел като бъчва. Хранеше си едно птиче от…”

“Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш... Носят те на ръце като цариц…”

“Шокът е поразяващ за жена, витаеща далече над анималистичните дъна на човешката…”

“В този ден тя избира себе си: колежка на раздрани облаци. Тен с цвят на прегоря…”