Бора дори му благодари наум, което е повече, отколкото на глас.

“Пак ще закъснееш, заплесанко! Вчера подпира стената, без да можеш да измислиш п…”

“Въжето, здраво стиснато от една ръка и протегнато до друга ръка, скрепило с въз…”

“Шокът е поразяващ за жена, витаеща далече над анималистичните дъна на човешката…”

“Както са прегърнати в отмала, Бора вече мисли какъв ли спомен ще отнесе от току…”