В куфарчето, с което идваме на този свят, има неща, които можем да употребим само веднъж, като фойерверките. Като магията в приказките. Блеснат ли, разгорят ли се, втурнат ли се към земята и гибелта си, свършено е. Край, не можеш да ги събереш от пепелта им.
Olga TokarczukЗеленикавосинкавият цвят на водата е компрес за убодените от слънцето очи.
Olga TokarczukВодата беше силна,жизнена,изпълнена със зелени и сини отражения и с вълнички. Синьо море. Море индиго. Графитово море. А после, когато нетърпеливото тропическо слънце докосна повърхността на водата, по него се разляха пурпурни и виолетови петна, настъпващата нощ наливаше във водата хектолитри мастило.
Olga Tokarczuk...сънят успява да изгради плавни граници между събитията.Наистина нищо не може да започне или да свърши, докато сънят не сложи край на деня.
Olga TokarczukКолко болезнено е да се обичан за нищо, тоест, заради това, че те има. Какво безпокойство носи такава любов. Как мислите е оплитат от недоверие, а сърцето набъбва от ускорените удари. Как светът се отдръпва и губи осезаемостта си. Криша изведнъж се почуствала самотна.
Olga TokarczukМарта казваше, че косъмът, който расте, събира мислите на човека. Акумулира ги в себе си под формата на неопределени частици. Така че, ако човек иска да забрави нещо, да го промени и да започне отначало, трябва да отреже косата си и да я закопае в земята.
Olga TokarczukКойто е виждал някога планината през късна есен, когато по дърветата още висят последните измръзнали листа, покрити с глазурата на сланите; когато земята е по-топла от небето и бавно умира под дантелите на първите снегове; когато изпод изсъхналите треви започват да се оголват нейните каменни кости; когато от размитите краища на хоризонта започва да се просмуква тъмнина; когато звуците изведнъж стават остри и висят в мразовития въздух като ножове - той е изпитал смъртта на света. Но аз бих казал, че светът умира постоянно, ден след ден, макар че по някакви съображения едва късната есен разбулва цялата тайна на тази смърт. И единственото живо място, което се противи на това разпадане, е чевешкото тяло, но не цялото - само една малка негова част, туптяща под сърцето, в самия център, в средата на гърдите, където невидим за очите пулсира изворът на всякакъв живот.
Olga TokarczukКакъв разкош, каква сладост на живота - да седиш в хладната къща, да пиеш чай, да си похапваш сладкиш и да четеш. Да предъвкваш дългите изречения, да вкусваш смисъла им, да откриваш неочаквано, в един миг, по-дълбок смисъл, да се изумяваш над него и да си позволяваш да застинеш с очи, влепени в правоъгълника на стъклото. Чаят изстива в изисканата чашка; над повърхността и се носи дантелена пара, която изчезва във въздуха, оставяйки едва доловим аромат. Въженцата на буквите върху бялата страница на книгата дават убежище на очите, на разума, на целия човек. Това прави света открит и безопасен. Трохите сладкиш се посипват по салфетката, зъбите лекичко звънят о порцелана. В устата се събира слюнка, защото мъдростта е апетитна като козуначения сладкиш, живителна като чая.
Olga TokarczukSpeaking does harm, sows confusion and weakens things that are obvious. Speaking makes me tremble inside. I don't think I have ever said anything really important in my entire life -- there's a lack of words for the most important things anyway. (I must make a list of missing words -- top of it I'll put a verb that means something in between "I sense" and "I see.")
Olga TokarczukO kraju świadczą jego Zwierzęta. Stosunek do Zwierząt. Jeżeli ludzie zachowują się bestialsko wobec Zwierząt, nie pomoże im żadna demokracja ani w ogóle nic.
Olga Tokarczuk« first previous
Page 2 of 3.
next last »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.